Canticum Canticorum 2
1 Ego flos campi, et lilium convallium.
Аз съм роза Саронова И долински крем.
2 Sicut lilium inter spinas, sic amica mea inter filias.
Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Sicut malus inter ligna silvarum, sic dilectus meus inter filios. Sub umbra illius quem desideraveram, sedi: et fructus eius dulcis gutturi meo.
Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Introduxit me in cellam vinariam, ordinavit in me charitatem.
Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Fulcite me floribus, stipate me malis: quia amore langueo.
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Læva eius sub capite meo, et dextera illius amplexabitur me.
Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Adiuro vos filiæ Ierusalem per capreas, cervosque camporum, ne suscitetis, neque evigilare faciatis dilectam, quoadusque ipsa velit.
Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Vox dilecti mei, ecce iste venit saliens in montibus, transiliens colles:
Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 similis est dilectus meus capreæ, hinnuloque cervorum. En ipse stat post parietem nostrum respiciens per fenestras, prospiciens per cancellos.
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 En dilectus meus loquitur mihi: Surge, propera amica mea, columba mea, formosa mea, et veni.
Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Iam enim hiems transiit, imber abiit, et recessit.
Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Flores apparuerunt in terra nostra, tempus putationis advenit: vox turturis audita est in terra nostra:
Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 ficus protulit grossos suos: vineæ florentes dederunt odorem suum. Surge, amica mea, speciosa mea, et veni:
По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 columba mea in foraminibus petræ, in caverna maceriæ, ostende mihi faciem tuam, sonet vox tua in auribus meis: vox enim tua dulcis, et facies tua decora.
О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Capite nobis vulpes parvulas, quæ demoliuntur vineas: nam vinea nostra floruit.
Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Dilectus meus mihi, et ego illi, qui pascitur inter lilia
Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 donec aspiret dies, et inclinentur umbræ. Revertere: similis esto, dilecte mi, capreæ, hinnuloque cervorum super montes Bether.
Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
