Lucam 20
1 Et factum est in una dierum, docente illo populum in templo, et evangelizante, convenerunt principes sacerdotum, et scribæ cum senioribus,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 et aiunt dicentes ad illum: Dic nobis, in qua potestate hæc facis? aut: Quis est, qui dedit tibi hanc potestatem?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 Respondens autem Iesus, dixit ad illos: Interrogabo vos et ego unum verbum. Respondete mihi:
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Baptismus Ioannis de cælo erat, an ex hominibus?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 At illi cogitabant intra se, dicentes: Quia si dixerimus, de cælo, dicet: Quare ergo non credidistis illi?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 Si autem dixerimus, Ex hominibus, plebs universa lapidabit nos: certi sunt enim, Ioannem prophetam esse.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 Et responderunt se nescire unde esset.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 Et Iesus ait illis: Neque ego dico vobis in qua potestate hæc facio.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Cœpit autem dicere ad plebem parabolam hanc: Homo plantavit vineam, et locavit eam colonis: et ipse peregre fuit multis temporibus.
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 Et in tempore misit ad cultores servum, ut de fructu vineæ darent illi. Qui cæsum dimiserunt eum inanem.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 Et addidit alterum servum mittere. Illi autem hunc quoque cædentes, et afficientes contumelia, dimiserunt inanem.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 Et addidit tertium mittere: qui et illum vulnerantes eiecerunt.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Dixit autem dominus vineæ: Quid faciam? Mittam filium meum dilectum: forsitan, cum hunc viderint, verebuntur.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 Quem cum vidissent coloni, cogitaverunt intra se, dicentes: Hic est heres, occidamus illum, ut nostra fiat hereditas.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 Et eiectum illum extra vineam, occiderunt. Quid ergo faciet illis dominus vineæ?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 Veniet, et perdet colonos istos, et dabit vineam aliis. Quo audito, dixerunt illi: Absit.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 Ille autem aspiciens eos ait: Quid est ergo hoc, quod scriptum est: Lapidem, quem reprobaverunt ædificantes, hic factus est in caput anguli?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Omnis, qui ceciderit super illum lapidem, conquassabitur: super quem autem ceciderit, comminuet illum.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 Et quærebant principes sacerdotum, et scribæ mittere in illum manus illa hora: et timuerunt populum: cognoverunt enim quod ad ipsos dixerit similitudinem hanc.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 Et observantes miserunt insidiatores, qui se iustos simularent, ut caparent eum in sermone, ut traderent illum principatui, et potestati præsidis.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 Et interrogaverunt eum, dicentes: Magister, scimus quia recte dicis, et doces: et non accipis personam, sed viam Dei in veritate doces:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 licet nobis tributum dare Cæsari, an non?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 Considerans autem dolum illorum, dixit ad eos: Quid me tentatis?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Ostendite mihi denarium: Cuius habet imaginem, et inscriptionem? Respondentes dixerunt ei: Cæsaris.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Et ait illis: Reddite ergo quæ sunt Cæsaris, Cæsari: et quæ sunt Dei, Deo.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 Et non potuerunt verbum eius reprehendere coram plebe: et mirati in responso eius, tacuerunt.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 Accesserunt autem quidam Sadducæorum, qui negant esse resurrectionem, et interrogaverunt eum,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 dicentes: Magister, Moyses scripsit nobis: Si frater alicuius mortuus fuerit habens uxorem, et hic sine liberis fuerit, ut accipiat eam frater eius uxorem, et suscitet semen fratri suo:
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 septem ergo fratres erant: et primus accepit uxorem, et mortuus est sine filiis.
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 Et sequens accepit illam, et ipse mortuus est sine filio.
И вторият и третият я взеха;
31 Et tertius accepit illam. Similiter et omnes septem, et non reliquerunt semen, et mortui sunt.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 Novissime omnium mortua est et mulier.
А после умря и жената.
33 In resurrectione ergo, cuius eorum erit uxor? Siquidem septem habuerunt eam uxorem.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 illi vero qui digni habebuntur sæculo illo, et resurrectione ex mortuis, neque nubent, neque ducent uxores: (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 neque enim ultra mori potuerunt: æquales enim Angelis sunt, et filii sunt Dei: cum sint filii resurrectionis.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Quia vero resurgant mortui, et Moyses ostendit secus rubum, sicut dicit Dominum, Deum Abraham, et Deum Isaac, et Deum Iacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 Deus autem non est mortuorum, sed vivorum: omnes enim vivunt ei.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 Respondentes autem quidam scribarum, dixerunt ei: Magister, bene dixisti.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 Et amplius non audebant eum quidquam interrogare.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 Dixit autem ad illos: Quomodo dicunt Christum, filium esse David?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 Et ipse David dicit in libro Psalmorum: Dixit Dominus Domino meo, sede a dextris meis,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 donec ponam inimicos tuos, scabellum pedum tuorum?
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David ergo Dominum illum vocat: et quomodo filius eius est?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 Audiente autem omni populo, dixit discipulis suis:
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Attendite a scribis, qui volunt ambulare in stolis, et amant salutationes in foro, et primas cathedras in synagogis, et primos discubitus in conviviis:
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 qui devorant domos viduarum, simulantes longam orationem. Hi accipient damnationem maiorem.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
