Luke 6
1 Jesus el tuh fahsr in sie ima in wheat ke sie len Sabbath. Mwet tumal lutlut elos mutawauk in kinis fokin wheat uh, ac ilya inpaolos ac mongo kac.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Kutu mwet Pharisee elos siyuk, “Efu kowos ku oru ma su Ma Sap lasr uh tia lela in orek ke len Sabbath?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jesus el topkolos ac fahk, “Ya kowos soenna riti ma David el tuh oru ke el ac mwet lal elos masrinsral?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 El tuh utyak nu in lohm sin God, eis bread ma kisayang nu sin God ac kang, ac sang pac nu sin mwet ma welul in wi pac kang. A ma inge lain Ma Sap, mweyen wangin mwet ku in kang bread inge sayen mwet tol.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Ac Jesus el fahk pac nu selos, “Wen nutin Mwet el Leum lun len Sabbath.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Ke sie pac len Sabbath uh Jesus el utyak nu in iwen lolngok ac luti we. Oasr sie mwet muta we su lac paol layot ulla.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Kutu mwet luti Ma Sap ac mwet Pharisee tuh kena suk sripa elos in tukakunulak Jesus kac, ke ma inge elos tuni na lah Jesus el ac akkeyala mwet ke len Sabbath.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Tuh Jesus el etu nunak lalos, ac el fahk nu sin mwet se ma ul paol, “Tuyak ac fahsru nu meet uh.” Mwet sac tuyak ac som tu insac.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Na Jesus el fahk nu selos, “Nga siyuk suwos: mea Ma Sap lasr uh lela nu sesr in oru ke len Sabbath? In oru ma wo, ku in oru ma koluk? In molela moul lun sie mwet, ku in kunausla?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 El ngetang liyalos nukewa su raunella, na el fahk nu sin mukul sac, “Asroela poum.” El oru, ac paol kwela.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Elos arulana kasrkusrak ac mutawauk in pwapa inmasrlolos ke ma elos ac ku in oru nu sin Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 In pacl sac Jesus el utyak nu fin eol soko in pre, ac el sisla fong nufon se we in pre nu sin God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Ke lenelik el pangon mwet tumal lutlut nu yorol ac sulela singoul luo selos, ac pangnolos mwet sap:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon (su el sang inel Peter) ac Andrew ma lel; James ac John, Philip ac Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew ac Thomas, James wen natul Alphaeus, ac Simon mwet Zealot.
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas wen natul James, ac Judas Iscariot, su tuh forla tukakunulak tok.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Ke Jesus el oatui liki fineol uh wi mwet sap lal, el tu yen tupasrpasr se wi sie u na lulap sin mwet lutlut lal. Oasr pac sie u lulap tukeni we su tuku liki acn Judea nufon ac Jerusalem, oayapa liki siti lun Tyre ac Sidon su oan sisken meoa uh.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Mwet inge tuku in tuh lohng luti lal, oayapa in akkeyeyukla ke mas lalos. Elos su keok ke ngun fohkfok elos wi pac muta we ac akkeyeyukla.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Mwet nukewa srike na in kahlilya, mweyen ku na yohk tuku kacl me, ac akkeyalosla nukewa.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Jesus el ngetang nu sin mwet lutlut lal ac fahk, “Insewowo kowos su sukasrup, Tuh Tokosrai lun God ma lowos!
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 “Insewowo kowos su masrinsral inge, Tuh kowos fah kihp! “Insewowo kowos su tung inge, Tuh kowos fah israsr!
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 “Insewowo kowos ke mwet uh srungakowos, srikowosla, angon kowos, ac kunausla inewos ke sripen Wen nutin Mwet!
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Kowos in insewowo ke pacl ouinge uh, ac srosro ke engan, tuh yoklana ma lacne lowos inkusrao. Tuh mwet matu lalos oru oapana inge nu sin mwet palu su somla meet.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “A we nu suwos su kasrup in pacl inge, Tuh kowos eis tari mwe insewowo lowos!
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 “We nu suwos su kihp in pacl inge, Tuh kowos ac fah masrinsral! “Ac we nu suwos su israsr in pacl inge, Tuh kowos ac fah asor ac tung!
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 “We nu suwos ke mwet nukewa kaskas wo keiwos, tuh mwet matu lalos elos oru oapana inge nu sin mwet palu kikiap su somla.”
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “Tusruktu nga fahk nu suwos su lohng kas luk: Lungse mwet lokoalok lowos, ac oru wo nu selos su srungakowos.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Akinsewowoyalos su selngawi kowos, ac pre kaclos su oru koluk nu suwos.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Kutena mwet fin puokya la oalum, sang pac elan puokya layen ngia. Mwet se fin eisla coat lom, kom sang pac nuknuk fon lom an nu sel.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Sang nu selos nukewa su siyuk sum ke kutena ma, ac mwet se fin eisla kutena ma lom, nimet siyuk elan sifil folokonot nu sum.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Oru nu sin mwet ngia oapana ma kom lungse elos in oru nu sum.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 “Kowos fin lungse mwet na ma lungse kowos uh, mwe insewowo fuka kowos nunku mu kowos ac eis kac? Finne mwet koluk uh, elos lungse pac mwet ma lungse elos!
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Ac kowos fin oru wo nu sin mwet na ma oru wo nu suwos uh, mwe insewowo fuka kowos nunku mu kowos ac eis kac? Finne mwet koluk, elos oru pac ouingan!
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Ac kowos fin sang ma lowos in kasru na mwet ma kowos etu mu kowos in sifilpa eis selos uh, ya kowos nunku mu kowos ac eis mwe insewowo kac? Finne mwet koluk, elos sang pac kasru nu sin mwet koluk saya uh, elos in mau ku in sifilpa eis ke lupan na maelos sang ah!
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 In tia ouinge. A kowos in lungse mwet lokoalok lowos, ac oru wo nu selos; sang mwe kasru ac tia soano in sifil folokinyuk nu suwos. Ac tufah yohk ma lacne nu suwos, ac kowos ac fah tulik nutin God Fulatlana. Tuh El kulang nu sin mwet koluk su tia etu in sang kulo.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Kowos in pakoten oana ke Papa tomowos El pakoten.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Nimet nununku mwet saya, ac God El fah tia nununkekowos; nimet lusla mwet saya, na God El fah tia liskowosla. Nunak munas nu sin mwet saya, ac God El fah nunak munas nu suwos.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Sang mwe kite nu sin mwet saya, ac God El fah asot nu suwos. Aok, ac fah itukot nu suwos ke sie lupa na suwohs — ma toanyuki, usrukyuki ac sifil tohktokak nwe ke kahkla, ac fah okwoki nu inpouwos. Srikasrak se ma kowos orekmakin nu sin mwet saya pa srikasrak se God El ac fah orekmakin nu suwos.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Ac Jesus el fahk nu selos pupulyuk se inge: “Sie mwet kun el tia ku in pwen sie pac mwet kun. El fin oru, eltal na kewa ac fah putatla nu in luf uh.
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Wangin sie mwet lutlut fulat liki mwet luti lal; a kais sie mwet lutlut ke el aksafyela lutlut nukewa lal, el ac fah fulat oana mwet luti lal.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 “Efu ku kom tuni kutkut srisrik ke mutun mwet lim, ac tiana liye polosak in motom?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Efu ku kom ku in fahk nu sin ma lim, ‘Ma lik, lela nga in kunesla kutkut se luin motom an,’ a kom tia kulun liye polosak in motom sifacna? Kom mwet wosounkas! Eisla meet polosak in motom an, na kom fah ku in liye kalem kutkut se ke mutun mwet lim.”
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Soko sak wo koflana oswe fahko koluk, oayapa soko sak koluk koflana oswe fahko wo.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Sak nukewa eteyuk ke fahko ma el oswe; mwet uh tia kunesla fig liki mu soko, ku eis grape liki kokul uh.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Sie mwet wo el fahkak ma wo liki nunak wo su oan insial, ac sie mwet koluk el fahkak ma koluk liki nunak koluk su oan insial. Tuh oalu el kaskas ac fahk ma su inse sessesla kac.”
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Efu kowos ku pangonyu ‘Leum, Leum,’ a tia oru ma nga fahk kowos in oru uh?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Kutena mwet su tuku nu yuruk, ac lohng ac akos ma nga fahk, nga ac fahkak nu suwos lah el oana mea.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 El oana sie mwet ma musai lohm sel. El pukanak acn uh nwe ke el sun eot ku uh, ac el oakiya pwelung lal fac. Sronot uh ac fah tuku fungulya lohm uh, tuh koflana ikruiya, mweyen ku oakwuk lal.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 A kutena mwet su lohng kas luk ac tia akos, el oana sie mwet ma musai lohm sel fin fohk ac wangin pwelung kac. Ke pacl se sronot uh fungulya lohm uh, kitin pacl ah na ikori, ac arulana musalla!”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
