Ezra 4
1 Mwet lokoalok lun mwet Judah ac mwet Benjamin lohngak lah mwet su foloko liki sruoh elos sifil musai Tempul lun LEUM GOD lun Israel.
А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,
2 Ouinge elos som nu yorol Zerubbabel ac sifen sou uh ac fahk, “Fuhlela kut in wi kowos musai Tempul. Kut alu nu sin God se na kowos alu nu se an, ac kut nuna orek kisa nu sel oe in pacl se Tokosra Fulat Esarhaddon lun Assyria el tuh supwekutme in muta yenu ah nwe misenge.”
дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините домове та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.
3 Zerubbabel, Joshua, ac sifen sou elos fahk nu selos, “Kut tia enenu kasru lowos in musai sie Tempul nu sin LEUM GOD lasr. Kut ac sifacna musai, oana ke Tokosra Fulat Cyrus lun Persia el sapkin nu sesr.”
Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини домове им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.
4 Na mwet ma muta fin acn ah elos tuh srike in akmunasye mwet Jew ac aksangengyalos tuh elos in tia musa.
Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,
5 Elos oayapa eyeinse nu sin mwet fulat lun Persia tuh elos in wi pac lainulos. Elos oru na ouiya se inge in pacl lal Tokosra Fulat Cyrus ah nwe ke pacl lal Tokosra Fulat Darius.
и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.
6 Ke mutaweyen we lal Tokosra Fulat Ahasuerus, mwet lokoalok lun mwet su muta Judah ac Jerusalem elos som nu yorol tokosra ac us pwepu in alein lalos.
И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.
7 Sifilpa ke pacl se Artaxerxes el tokosra fulat fin acn Persia, na Bishlam, Mithredath, Tabeel, ac mwet wialos elos simusla sie leta nu sel Tokosra Fulat Artaxerxes. Leta sac sim ke kas Aramaic, na tufah lungasyukla ke pacl ritiyuk.
В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите и съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език.
8 Oayapa Rehum, su governor, ac Shimshai, su mwet sim lun polo acn sac, eltal simusla pac leta se inge nu sel Tokosra Fulat Artaxerxes, ac sramsram ke acn Jerusalem:
Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:
9 “Leta se inge ma sel Rehum, governor, oayapa sel Shimshai, mwet sim lun acn uh, ac sin mwet wialos, mwet nununku, ac mwet pwapa nukewa saya su in pacl meet elos tuh muta in acn Erech in facl Babylon, oayapa Susa in facl Elam,
Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците
10 weang pac mwet nukewa su leum fulat Ashurbanipal el tuh moklela liki acn selos ac oakelosi in siti Samaria ac acn saya pac ke acn Roto-in-Euphrates.”
и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее,
11 Pa inge kas in leta sac: “Nu sin Tokosra Fulat Artaxerxes, sin mwet kulansap lal, mwet Roto-in-Euphrates.
(ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:
12 “Kut lungse tuh Tokosra Fulat lasr elan etu lah mwet Jew su tuku nu yenu liki acn saya pac lom elos oakwuki in Jerusalem, ac inge elos sifilpa musai siti koluk ac tunyuna sac. Elos mutawauk tari in sifil musai pot uh, na tia paht ac safla.
Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.
13 O Tokosra Fulat, siti se inge fin sifil musaiyuk, ac pot la uh aksafyeyukla, mwet we uh ac tia sifil moli tax lalos nu sum, na kasrup lom ac fah srikeni.
Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стени, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.
14 Inge, ke sripen kut muta ye poum in kulansupwekom, kut tia lungse ma inge in sikyak. Ke ma inge kut srukak nunak in kasru lasr,
А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя,
15 tuh kom in sapkin in sukok ke book in sramsram matu lun mwet lom somla meet. Kom fin oru ouinge, kom ac konauk lah siti se inge nuna utuk na. Oemeet me, mwet we elos oru na elya nu sin tokosra pus ac mwet kol pus lun acn uh. Pacl nukewa mwet we uh elos lain na mwet liyalosyang. Pa ingan sripa se pwanang kunausyukla siti sac.
за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.
16 Ke ma inge kut nunak sela mu siti se inge fin sifilpa musa ac aksafyeyukla pot we uh, ac fah wanginla ku lom fin acn Roto-in-Euphrates.”
Известявам на царя, че, ако тоя град се съгради наново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
17 Na tokosra fulat el topuk ouinge: “Nu sum, Governor Rehum, ac nu sum, Shimshai, mwet sim lun acn, ac nu sin mwet wiowos su muta Samaria ac acn saya ke acn Roto-in-Euphrates. Paing kowos.
Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее.
18 “Leta lowos ah sunyu. Lungasyukla ac ritiyuk nu sik tari.
Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,
19 Nga sapkakin tuh mwet luk in suk aklohya ke ma simusla, na koneyukyak lah pwaye, oemeet me acn Jerusalem lungse lain ku lun tokosra, ac acn we sessesla ke mwet koluk ac mwet orek lokoalok.
и като издадох указ, издириха и намериха, че тия град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.
20 Tokosra na ku puspis elos tuh leumi acn we oayapa nununku acn nukewa in acn Roto-in-Euphrates, ac eisani tax ac mani in kasru saya.
Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.
21 Ke ma inge kowos in sapla ac fahk tuh mwet ingan in tui ke musaiyen siti sacn nu ke pacl se nga sifil fahk ma in orek.
Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.
22 Kowos in aksaye, tuh in tia sifil oasr mwe lokoalok nu ke ma luk ku acn sik.”
И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
23 Ke leta se lal Tokosra Fulat Artaxerxes rityak nu sel Rehum, Shimshai, ac mwet wialos, elos sulaklak na som nu Jerusalem ac ikol mwet Jew in tui, tia sifil musai siti sac.
А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат на Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.
24 Orekma ke Tempul ah tui na, ac wanginna ma orek nu kac nwe ke yac se akluo ke Darius el Tokosra Fulat lun Persia.
Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.
