< ルカの福音書 20 >

1 第二款 イエズスと其敵 一日イエズス[神]殿に於て人民を教へ、福音を宣べ居給ひけるに、司祭長、律法學士等、長老等と共に集ひ來りて之に向ひ、
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 我等に告げよ、汝は何の権を以て此等の事を為すぞ、又此権を汝に與へし者は誰ぞ、と云いしかば、
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 答へて曰ひけるは、我も一言汝等に問はん、我に答へよ、
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 ヨハネの洗禮は天よりせしか人よりせしか、と。
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 彼等案じ合ひて、若天よりと云はば、何故に之を信ぜざりしぞと云はれん、
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 若人よりと云はば人民挙りてヨハネの預言者たる事を確信せるが故に、我等に石を擲たんとて、
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 遂に其何れよりせしかを知らず、と答へしかば、
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 イエズス彼等に曰ひけるは、我も亦何の権を以て此等の事を為すかを汝等に告げず、と。
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 然てイエズス人民に向ひて、喩を語出し給ひけるは、或人葡萄畑を造り、之を小作人に貸して久く遠方に居りしが、
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 季節に至り己に葡萄畑の果を納めしめんとて、一人の僕を小作人等の許に遣はししに、彼等は之を殴ちて空しく歸せり。
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 又他の僕を遣はししに、之をも殴ち且辱めて空しく歸し、
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 尚第三の者を遣はししに、之をも傷けて遂出せり。
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 是に於て葡萄畑に主謂ひけるは、是は如何に為べき、我は我愛子を遣はさん、彼等之を見ば、或は敬ふならん、と。
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 小作人等之を見るや、案じ合ひて、是は相続者なり、率ざ之を殺さん、然すれば家督は我等が有となるべし、と云ひて、
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 葡萄畑の外に遂出して之を殺せり。此時に當りて葡萄畑の主、如何に彼等を處分すべきか、
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 自ら來りて小作人等を亡ぼし、其の葡萄畑を他の人に付すべきなり、と。司祭長等之を聞きて、然るべからず、と云ひしかば、
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 イエズス彼等を熟視めて曰ひけるは、然らば録して「建築者の棄てたる石は隅石と成れり、
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 総て此石の上に墜つる人は砕かれ、又此石誰の上に墜つるも之を微塵にせん」とあるは何ぞや、と。
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 司祭長、律法學士等、イエズスが己等を斥して此喩を語り給ひしを暁りければ、即時に彼を取押へんとせしかど、人民を懼れたり。
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 斯て彼等は事の様を窺ひつつ、イエズスを総督の権威の下に引渡すべき言質を取らしめんとて、己を義人に装へる間者等を遣はししに、
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 彼等イエズスに問ひて云ひけるは、師よ、我等は汝の語り且教へ給ふ所の正しくして、人を贔屓せず、眞理に據りて神の道を教へ給ふ事を知れり。
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 然て我等セザルに税を納むるは可きや否や、と。
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 イエズス彼等の狡猾なるを慮りて曰ひけるは、何ぞ我を試むるや、
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 デナリオを我に示せ、之に在る像と銘とは誰のなるぞ、と。彼等答へてセザルのなり、と云ひしに
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 曰はく、然らばセザルの物はセザルに歸し、神の物は神に歸せ、と。
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 彼等イエズスの言を人民の前に咎むること能はず、其答に感服して沈黙せり。
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 又復活を否定せるサドカイ人數人近づきて、問ひて云ひけるは、
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 師よ、モイゼが我等に書置きし所によれば、人の兄弟妻を娶りて死し、後に子等無き時は、其兄弟其妻を娶りて、兄弟に子を得さすべきなり。
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 然れば爰に兄弟七人ありしに、兄妻を娶り、子なくして死したれば、
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 其次なる者之を娶りしが、亦子なくして死せしかば、
И вторият и третият я взеха;
31 第三の者之を娶り、七人皆同じ様にして、子を遺さずして死し、
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 最後に婦も亦死せり、
А после умря и жената.
33 然らば復活の時、彼婦は彼等の中誰の妻たるべきか、其は七人之を娶りたればなり、と。
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 イエズス彼等に曰ひけるは、現世の子等は娶嫁すれども、 (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 來世及び復活に堪へたりとせらるべき人々は、嫁がず娶らざらん、 (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 蓋最早死する能はず、復活の子なれば天使に等しくして神の子等なり。
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 抑死者の復活する事は、モイゼ茨の篇に、主を「アブラハムの神、イザアクの神、ヤコブの神」と稱して之を示せり、
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 即ち死者の神には非ずして、生者の神にて在す、其は人皆之に活くればなり、と。
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 或律法學士等答へて、師よ、善く曰へり、と云ひしが、
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 其後は何事をも敢て問ふ者なかりき。
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 然て彼等に曰ひけるは、キリストをダヴィドの子なりと言ふは何ぞや。
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 即ちダヴィド自ら詩篇に於て曰く、「主我主に曰へらく、
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 我汝の敵等を汝の足台とならしむ迄、我右に坐せよ」と、
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 ダヴィド既に之を主と稱するに、彼爭か其子ならんや、と。
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 人民皆聞ける中にて、イエズス弟子等に曰ひけるは、
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 律法學士等に用心せよ、彼等は敢て長き衣を着て歩み、衢にては敬禮、會堂にては上座、宴會にては上席を好み、
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 長き祈を装ひて寡婦等の家を喰盡すなり、彼等は尚大いなる宣告を受くべし、と。
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.

< ルカの福音書 20 >