ルカの福音書 14

1 イエズス安息日に麪を食せんとて、ファリザイ人の長だちたる或者の家に入り給ひしかば、彼等之を窺ひ居たり、

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 折しも水腫に罹れる人御前に居りければ、

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 イエズス答へて律法學士とファリザイ人とに向ひ、安息日に醫すは可きか、と曰ひしに、

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 彼等黙然たりしかば、イエズス彼を執へて醫し、さて之を去らしめて、

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 彼等に答へて曰ひけるは、汝等の中己が驢馬或は牛の井に陥ちたるものあらんに、安息日なりとも、誰か速に之を引上げざらんや、と。

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 彼等は之に對して、答ふること能はざりき。

И не можаха да отговорят на това.

7 又招かれたる人々の上席を擇む状態を見て、彼等に喩を語りて曰ひけるは、

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 汝婚莚に招かれたる時、上席に着くこと勿れ、恐らくは汝よりも尊き人の招かれたらんに、

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 汝と彼とを招きたる人來りて汝に向ひ、請ふ此客に席を譲れと云はん、然らば汝赤面して末席に着くに至るべし。

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 然れば招かれたる時、往きて末席に着け、然らば招きたる人來りて、友よ上に進めと云はん。斯て汝、列席せる人々の前に面目あるべし。

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 蓋総て自ら驕る人は下げられ、自ら遜る人は上げらるべし、と。

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 イエズス又己を招きたる人に曰ひけるは、汝午餐又は晩餐を設くる時、朋友、兄弟、親族、富める隣人を招くこと勿れ、恐らくは彼等も亦汝を招きて汝に報とならん。

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 さて饗筵を設けば、貧窮、廃疾、跛、瞽なる人を招け、

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 彼等は汝に報ゆべき由なくして、汝福なるべし。其は義人の復活の時に報いらるべければなり、と。

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 列席者の一人、之を聞きてイエズスに云ひけるは、神の國にて麪を食せん人は福なる哉、と。

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 イエズス之に曰ひけるは、或人大いなる晩餐を設けて、多くの人を招待せしが、

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 晩餐の時刻に至りて僕を遣はし、最早萬事整ひたれば來られよ、と招かれたる人々に云はしめしに、

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 彼等皆一同に辞り出でたり。初の者は、我小作場を買ひたれば往きて見ざるべからず、請ふ我を容せ、と云ひ、

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 次の者は、我五軛の牛を買ひたれば往きて試みんとす、請ふ我を容せ、と云ひ、

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 又一人は、我妻を娶りたるが故に往くこと能はず、と云ひしかば、

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 僕歸りて其次第を主人に告げしに、家父怒りて僕に云ひけるは、速に町の衢と辻とに往きて、貧窮、廃疾、瞽、跛なる人々を此處に伴ひ來れ、と。

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 僕軈て、主よ命じ給ひし如くに為しかど尚空席あり、と云ひしかば、

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 其時主人僕に云ひけるは、汝道及籬の下に往き、人を強ひて、我家に盈つるまで入らしめよ、と。

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 我汝等に告ぐ、彼招かれたる者の中、一人も我晩餐を味はじ、と。

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 群衆夥しくイエズスに伴ひければ、顧みて曰ひけるは、人我に來りて、

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 其父母、妻子、兄弟、姉妹、己が生命までも憎むに非ざれば、我弟子たること能はず、

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 又己が十字架を擔ひて我に從はざる人は、我弟子たること能はず。

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 汝等の中誰か、塔を建てんと欲して、先坐して之に要する費用を測り、有てる物の之を成就するに足れりや否やを計へざらんや、

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 若礎を定めたる後成就すること能はずば、見る者之を嘲り出でて、

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 此人は建て始めて成就すること能はざりき、と云はん。

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 又如何なる王か、出でて他の王と戰を交へんとするに當り、先坐して、二萬を率ゐ來る者に、能く我一萬を以て對ふことを得べきか、と、慮らざらんや、

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 若得べからずば敵の尚遠き間に、使節を遣はして講和を求むべし。

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 之と齊しく汝等の中、其有てる物を悉く見限らざる者は、誰にてもあれ我弟子たること能はず。

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 塩は善き物なり、然れど塩若其味を失はば、何を以てか之に塩せん、

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 土地にも肥料にも益なくして、外に棄てられんのみ、聞く耳を有てる人は聞け、と。

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!