ヨブ 記 37

1 これがためにわが心もまたわななき、その所からとび離れる。

Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.

2 聞け、神の声のとどろきを、またその口から出るささやきを。

Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.

3 彼はこれを天が下に放ち、その光を地のすみずみまで至らせられる。

Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;

4 その後、声とどろき、彼はそのいかめしい声をもって鳴り渡られる。その声の聞える時、彼はいなずまを引きとめられない。

След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.

5 神はその驚くべき声をもって鳴り渡り、われわれの悟りえない大いなる事を行われる。

Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;

6 彼は雪に向かって『地に降れ』と命じ、夕立ちおよび雨に向かって『強く降れ』と命じられる。

Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

7 彼はすべての人の手を封じられる。これはすべての人にみわざを知らせるためである。

Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.

8 その時、獣は穴に入り、そのほらにとどまる。

Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.

9 つむじ風はそのへやから、寒さは北風から来る。

От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.

10 神のいぶきによって氷が張り、広々とした水は凍る。

Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;

11 彼は濃い雲に水気を負わせ、雲はそのいなずまを散らす。

Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,

12 これは彼の導きによってめぐる。彼の命じるところをことごとく世界のおもてに行うためである。

Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.

13 神がこれらをこさせるのは、懲しめのため、あるいはその地のため、あるいはいつくしみのためである。

Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.

14 ヨブよ、これを聞け、立って神のくすしきみわざを考えよ。

Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.

15 あなたは知っているか、神がいかにこれらに命じて、その雲の光を輝かされるかを。

Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?

16 あなたは知っているか、雲のつりあいと、知識の全き者のくすしきみわざを。

Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?

17 南風によって地が穏やかになる時、あなたの着物が熱くなることを。

Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,

18 あなたは鋳た鏡のように堅い大空を、彼のように張ることができるか。

Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?

19 われわれが彼に言うべき事をわれわれに教えよ、われわれは暗くて、言葉をつらねることはできない。

Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си

20 わたしは語ることがあると彼に告げることができようか、人は滅ぼされることを望むであろうか。

Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?

21 光が空に輝いているとき、風過ぎて空を清めると、人々はその光を見ることができない。

И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

22 北から黄金のような輝きがでてくる。神には恐るべき威光がある。

Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!

23 全能者はわれわれはこれを見いだすことができない。彼は力と公義とにすぐれ、正義に満ちて、これを曲げることはない。

Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.

24 それゆえ、人々は彼を恐れる。彼はみずから賢いと思う者を顧みられない」。

Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.