ルカの福音書 14

1 イエス安息 日に食事せんとて、或パリサイ人の頭の家に入り給へば、人々これを窺ふ。

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 視よ、御前に水腫をわづらふ人ゐたれば、

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 イエス答へて教法師とパリサイ人とに言ひたまふ『安息 日に人を醫すことは善しや、否や』

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 かれら默然たり。イエスその人を執り、醫して去らしめ、

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 且かれらに言ひ給ふ『なんぢらの中その子あるひは其の牛、井に陷らんに、安息 日には直ちに之を引揚げぬ者あるか』

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 彼 等これに對して物 言ふこと能はず。

И не можаха да отговорят на това.

7 イエス招かれたる者の上席をえらぶを見、譬をかたりて言ひ給ふ、

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 『なんぢ婚筵に招かるるとき、上席に著くな。恐らくは汝よりも貴き人の招かれんに、

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 汝と彼とを招きたる者きたりて「この人に席を讓れ」と言はん。さらば其の時なんぢ恥ぢて末席に往きはじめん。

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 招かるるとき、寧ろ往きて末席に著け、さらば招きたる者きたりて「友よ、上に進め」と言はん。その時なんぢ同席の者の前に譽あるべし。

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 凡そおのれを高うする者は卑うせられ、己を卑うする者は高うせらるるなり』

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 また己を招きたる者にも言ひ給ふ『なんぢ晝餐または夕餐を設くるとき、朋友・兄弟・親族・富める隣 人などをよぶな。恐らくは彼らも亦なんぢを招きて報をなさん。

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 饗宴を設くる時は、寧ろ貧しき者・不具・跛者・盲人などを招け。

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 彼らは報ゆること能はぬ故に、なんぢ幸福なるべし。正しき者の復活の時に報いらるるなり』

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 同席の者の一人これらの事を聞きてイエスに言ふ『おほよそ神の國にて食事する者は幸福なり』

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 之に言ひたまふ『或 人、盛なる夕餐を設けて、多くの人を招く。

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 夕餐の時いたりて、招きおきたる者の許に僕を遣して「來れ、既に備りたり」と言はしめたるに、

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 皆ひとしく辭りはじむ。初の者いふ「われ田地を買へり。往きて見ざるを得ず。請ふ、許されんことを」

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 他の者いふ「われ五 耜の牛を買へり、之を驗すために往くなり。請ふ、許されんことを」

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 また他も者いふ「われ妻を娶れり、此の故に往くこと能はず」

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 僕かへりて此 等の事をその主人に告ぐ、家主いかりて僕に言ふ「とく町の大路と小路とに往きて、貧しき者・不具 者・盲人・跛者などを此處に連れきたれ」

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 僕いふ「主よ、仰のごとく爲したれど、尚ほ餘の席あり」

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 主人、僕に言ふ「道や籬の邊にゆき、人々を強ひて連れきたり、我が家に充たしめよ。

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 われ汝らに告ぐ、かの招きおきたる者のうち、一人だに我が夕餐を味ひ得る者なし」』

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 さて大なる群衆イエスに伴ひゆきたれば、顧みて之に言ひたまふ、

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 『人もし我に來りて、その父 母・妻 子・兄弟・姉妹・己が生命までも憎まずば、我が弟子となるを得ず。

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 また己が十字架を負ひて我に從ふ者ならでは、我が弟子となるを得ず。

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 汝らの中たれか櫓を築かんと思はば、先づ坐して其の費をかぞへ、己が所有、竣工までに足るか否かを計らざらんや。

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 然らずして基を据ゑ、もし成就すること能はずば、見る者みな嘲笑ひて、

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 「この人は築きかけて成就すること能はざりき」と言はん。

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 又いづれの王か出でて他の王と戰爭をせんに、先づ坐して、此の一萬 人をもて、かの二萬 人を率ゐきたる者に對ひ得るか否か籌らざらんや。

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 もし及かずば、敵なほ遠く隔るうちに、使を遣して和睦を請ふべし。

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 かくのごとく、汝らの中その一切の所有を退くる者ならでは、我が弟子となるを得ず。

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 鹽は善きものなり、然れど鹽もし效力を失はば、何によりてか味つけられん。

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 土にも肥料にも適せず、外に棄てらるるなり。聽く耳ある者は聽くべし』

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!