ヨブ 記 41
1 なんぢ鈎をもて鱷を釣いだすことを得んや その舌を糸にひきかくることを得んや
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 なんぢ葦の繩をその鼻に通し また鈎をその齶に衝とほし得んや
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 是あに頻になんぢに願ふことをせんや 柔かになんぢに言談んや
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 あに汝と契約を爲んや なんぢこれを執て永く僕と爲しおくを得んや
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 なんぢ鳥と戲むるる如くこれとたはむれ また汝の婦人等のために之を繋ぎおくを得んや
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 また漁夫の社會これを商貨と爲して商賣人の中間に分たんや
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 なんぢ漁叉をもてその皮に滿し 魚矛をもてその頭を衝とほし得んや
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 手をこれに下し見よ 然ばその戰鬪をおぼえて再びこれを爲ざるべし
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 視よその望は虚し 之を見てすら倒るるに非ずや
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 何人も之に激する勇氣あるなし 然ば誰かわが前に立うる者あらんや
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 誰か先に我に與へしところありて我をして之に酬いしめんとする者あらん 普天の下にある者はことごとく我有なり
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 我また彼者の肢體とその著るしき力とその美はしき身の構造とを言では措じ
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 誰かその外甲を剥ん 誰かその雙齶の間に入ん
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 誰かその面の戸を開きえんや その周圍の齒は畏るべし
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 その並列る鱗甲は之が誇るところ その相闔たる樣は堅く封じたるがごとく
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 此と彼とあひ接きて風もその中間にいるべからず
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 一々あひ連なり堅く膠て離すことを得ず
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 嚔すれば即はち光發す その目は曙光の眼瞼(を開く)に似たり
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 その口よりは炬火いで火花發し
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 その鼻の孔よりは煙いできたりて宛然葦を焚く釜のごとし
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 その氣息は炭火を爇し 火燄その口より出づ
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 力氣その頸に宿る 懼るる者その前に彷徨まよふ
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 その肉の片は密に相連なり 堅く身に着て動かす可らず
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 その心の堅硬こと石のごとく その堅硬こと下磨のごとし
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 その身を興す時は勇士も戰慄き 恐怖によりて狼狽まどふ
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 劍をもて之を撃とも利ず 鎗も矢も漁叉も用ふるところ無し
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 是は鐡を見ること稿のごとくし銅を見ること朽木のごとくす
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 弓箭もこれを逃しむること能はず 投石機の石も稿屑と見做る
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 棒も是には稿屑と見ゆ 鎗の閃めくを是は笑ふ
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 その下腹には瓦礫の碎片を連ね 泥の上に麥打車を引く
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 淵をして鼎のごとく沸かへらしめ 海をして香油の釜のごとくならしめ
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 己が後に光る道を遺せば淵は白髮をいただけるかと疑がはる
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 地の上には是と並ぶ者なし 是は恐怖なき身に造られたり
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 是は一切の高大なる者を輕視ず 誠に諸の誇り高ぶる者の王たるなり
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
