Uluka 6
1 In ure uwui asabar Yeso ma ra anyimo uru ubisana ahana katuma kameme wa zinu pusa uma gbangu ma bi sana me, wazunu para me atari tuwe me unu siza ma.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Aye anyimo anu bezi utize wagh, “barki nyanini ya wuna iwuza anime unu wui sa da aguna awuzi ane ba?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yeso ma kabirka we magu, da ya basa imum besa Dauda ma wuzi uganiya sa ma kunna ikomo ba, me nan ananu sa ma zi nigome nan we ba?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Ma ribi anyimo kura Asere, maziki imumare ya kura Asere mari ma kuri ma nya ahana aruma sa wa zi nan me, ya zi anime anu dungara utize wani wadi ri.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Ma gu we, “vana unubu me mani ugomo Asere asabar me”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Ya cukuno u uru uwui asabar maribe anyimo udenge Asere. Uye mara ahira sa tari tina re tume ta wii.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Anu nyiteke nan nanu bezi tize wa inki aje nani madi humam me unu uwui asabar me, barki wa kem imumu boo ume unu wuza imum besa da ya wuna ba.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Barki anime marusa imum besa ma basa manno ma kuri magu inu nu zatu utari me, “hira tonno abanna me atii anabu” unu me manno ma hiri ma tonno.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Yeso ma gun we, “In zinu igizo ushi, da ya wuna uri awuzi imumu iriri nan ihuma, aburi unu nani aceki me ma wi?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Manno ma hiru we vat ma gun unu nu me, “Wito tari tuwe me” ma wuzi ani me tari tume me ti huma.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Wanno wa kunna iriba kan, wa kuri wa titi ace wa gamira tize imum be sa wadi wuzi in Yeso.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Acukuno atiye tigino me, sa ma nyene asesere anipo ma wuzi biringara. Ma ri aje iniye nigino me inu wuza ubiringa ahira Asere.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Inisi sizo, matiti ahana utarsa umeme, wa eh ahira ameme, ma zauka anu kirau ina nawa re, ande sa matiti we “anu kurzizo, utize ta Asere”.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Tiza ta hana ameme simon (desa ma gusa me Bitrus) nan uhenu ume me Andrawus, Yakubu, Yahaya, Philibus, Bartalamawu,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matta, Toma, Yakubu Vana u Halfa, Simon desa agusa Zaloti, Yahuda vana u Yakubu.
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Nan Yahuda vana uiskariyoti, desa ma cukuno unu re inama Yeso.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Sa Yeso ma tunno usuru anipo nan we, wanno wa tonno amassa ahana katuma kame gbardang wa ra ahira me, nan anu gbardang usuru uyahudiya nan urushalima nan ageno usuro utaya nan usidon.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Wa eh barki wa kunna me, wa kuru wa kem uhumuza uti koni tu weme. Ande sa wa zin inti koni dati wa kem uhumuza.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Konda avi anyimo ani orime ma nyari udara ume barki ubezi uhuma ura ahira ameme ani, ma kuri ma humuza we vat.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Manno ma hiri ahana akatuma kame me magu, “Anu kem imumu iriri shi anu dira, barki anime akura Asere ashe ani.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Shi anu imumu iriri shi anu ikomo aname, barki ti inshi. She anu imumu iriri ana so ana me, barki idi zunzi.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Shi anu imumu iriri ini inka anabu wa ga shi, wa bezi shi usasas wa guna tiza tishi me anu imumu iriba, bari vana unubu.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Idi zunzi ronigino me, barki idi kem imumu iriri anyimo Asesere, barki anime a cokoro acokoro anka coo uwe me wa wuzi ana kadura.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Ude ushi anu kem barki sa ya kem tiyom tishi me.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Ude ushi anu itii, barki idi kunna ikomo uhana aje, ude ushi anu atizunza ya de ni idi shizi uhana aje, shi ana tizunza idi wuzi tiyom nan naso uhana aje.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Ude ushi inka anabu wa nonzo shi barki ane ani acokoro acokoro an ka coo uwe me wazi anu bezi rusa moco.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Barki anime ingusa shi anu kunna um, hem ni inde sa ma ga shi ikuri iwuzi anu ga shi imumu iriri.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Buka ni anu ati zumza tishi tize tiriri, in kuri iwuzi andesa wa wuzi shi bi ringara.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 De sa ma vavi we upo uginne, gamira ukure me, inka uye mazi ugudu uwe me, kati ukartime udibi uwe me ba.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Nyizani ande sa wa nyara imum ahira ashi. Inka uye ma zika ire imum sa izi ishi me, kati igu ma kurzo inini ba.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Vat imum be sa unyara anu wa wuzi weni, waza anime cangi.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 In wa hem unu nu hem uwe mani cas, nyanini igino me wa wuza? ko ana madini wa hem ina nu hem uwe.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Inka i bezi imumu iriri ahira anu wuza ushi imumu iriri inicas, nyanini imumu irunta ushi uba me? Ko ana madini wa hem ina nu hem uwe.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Inka ya nya ureme ahira andesa ya inko iribani wadi kurzo shi ni cas, Nyanini uhana aje ashi me? Ana madini wa nyaza ana madini ureme, wa nyara akurzo imum besa wa nya sarki ukinki u ire imum ni.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 In anime hem ni ina hem ushi, i wuzi we imumu iriri. Nyani we ureme kati i inki iriba uguna adi kurzo shi ba, ukalum ushi me udi cukuno gbardang. Idi cukuno ahana ani nonzo barki me i nice num ma bezi ugogoni ahira anu zutu bezi ukunna urunta ahira anabu.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Cukunoni anu iriba i shew barki aco ushime unu iriba ishew mani.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Kati iwuzi u inko utize tini kubu, shi ada inko tize tini kuba nanshi ba, kati iwuzi moco ba, ida kuri agu shi ana moco ba, imbizo ni ana madini shi ma adi imbizo shi.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Nyizani aye, shi ma adi nya shi gbardan, unu yanga sa a guta ni une uni adi guti shini ikwangizo ati buna tishi me barki uyaga uge saya gusani, une uni adi gusa shine.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Ma kuri ma bukuwe ure ubezi, “Urubu ma misi urubu ubina? Inka ma wuna anime, vat uwe wadi rizi anyimo uwaa, azo ane aniba?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Vana ukatuma mada teki me unu bezizi ume ba, barki ani de sa makem ubezi ukem madi cukuno kasi unu bizizi ume me.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Barki nyani ya wuna uhira ukunti anije nu henu uwe me, uda wa rusa uira imum be sa ira anije nu we ba?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Barki nyanini udi gunu henu uwe, uhenu um, nan ikari imum besa ira anije nu we me, hu da wa ira imum be sa ira ani je nuwe ba? Hu unu iriba ibur tuba ukara ukunti sa ura ani je nuwe, uduku iri memeru imum besa ira ani je nuhenu uwe me.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Barki ani me ure utiti uriri sa uda ke uyo ahana azensen ba, nani utiti uwice uda ke uyo ahana ariri.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Barki a da ke arusa konde uya utiti ahira yoh ahana ameme. Barki anabu wada ke wa tazi ahana upom anipum nibi kana, nani wada ke wa inti mei mu wangu anyimo ikana.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Una kadure ahira iraba ishew ime me madi yo ahna ariri. Una madini madi anyimo iriba izensen ime madi wuzi imum izenzen barki anyimo u inko imm iriba ime ini anyo adi buki tize.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Barki nya ugusam anime, ugomo Asere, ugomo Asere, 'I da tarsa shi tize tum ba?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Vat desa ma aye ahira ama ma kuna tize tum ma wuza katuma ni, idi buki shi uzina ume.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Mazin kasi de sa mazinu bara akura, desa ma henze uwa pitii inka ure wa ruba, inka mei ma myinca, mada ke ma zuruko ani ba barki abara ani memmeru.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Barki vat desa ma kunna tize tum maga me utarsa me, mazi kasi desa ma bara akura ameme adize ahura. Inka ure wa vavi ani akura me adi rizi, urizo akura me uzin ini kara.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
