Salmi 73

1 Salmo di Asaf. Certo, Iddio è buono verso Israele, verso quelli che son puri di cuore.

Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

2 Ma, quant’è a me, quasi inciamparono i miei piedi; poco mancò che i miei passi non sdrucciolassero.

А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3 Poiché io portavo invidia agli orgogliosi, vedendo la prosperità degli empi.

Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

4 Poiché per loro non vi son dolori, il loro corpo è sano e pingue.

Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

5 Non sono travagliati come gli altri mortali, né son colpiti come gli altri uomini.

Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

6 Perciò la superbia li cinge a guisa di collana, la violenza li cuopre a guisa di vestito.

Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

7 Dal loro cuore insensibile esce l’iniquità; le immaginazioni del cuor loro traboccano.

Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

8 Sbeffeggiano e malvagiamente ragionan d’opprimere; parlano altezzosamente.

Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,

9 Metton la loro bocca nel cielo, e la loro lingua passeggia per la terra.

Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

10 Perciò il popolo si volge dalla loro parte, e beve copiosamente alla loro sorgente,

Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

11 e dice: Com’è possibile che Dio sappia ogni cosa, che vi sia conoscenza nell’Altissimo?

И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

12 Ecco, costoro sono empi: eppure, tranquilli sempre, essi accrescono i loro averi.

Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

13 Invano dunque ho purificato il mio cuore, e ho lavato le mie mani nell’innocenza!

Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

14 Poiché son percosso ogni giorno, e il mio castigo si rinnova ogni mattina.

Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

15 Se avessi detto: Parlerò a quel modo, ecco, sarei stato infedele alla schiatta de’ tuoi figliuoli.

Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

16 Ho voluto riflettere per intender questo, ma la cosa mi è parsa molto ardua,

И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

17 finché non sono entrato nel santuario di Dio, e non ho considerata la fine di costoro.

До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

18 Certo, tu li metti in luoghi sdrucciolevoli, tu li fai cadere in rovina.

Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

19 Come sono stati distrutti in un momento, portati via, consumati per casi spaventevoli!

Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

20 Come avviene d’un sogno quand’uno si sveglia, così tu, o Signore, quando ti desterai, sprezzerai la loro vana apparenza.

Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21 Quando il mio cuore s’inacerbiva ed io mi sentivo trafitto internamente,

Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

22 ero insensato e senza conoscimento; io ero verso di te come una bestia.

До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

23 Ma pure, io resto del continuo con te; tu m’hai preso per la man destra;

Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24 tu mi condurrai col tuo consiglio, e poi mi riceverai in gloria.

Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

25 Chi ho io in cielo fuori di te? E sulla terra non desidero che te.

Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

26 La mia carne e il mio cuore posson venir meno, ma Dio è la ròcca del mio cuore e la mia parte in eterno.

Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

27 Poiché, ecco, quelli che s’allontanan da te periranno; tu distruggi chiunque, fornicando, ti abbandona.

Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

28 Ma quanto a me, il mio bene è d’accostarmi a Dio; io ho fatto del Signore, dell’Eterno, il mio rifugio, per raccontare, o Dio, tutte le opere tue.

Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.