Proverbi 19

1 Meglio un povero che cammina nella sua integrità, di colui ch’è perverso di labbra ed anche stolto.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 L’ardore stesso, senza conoscenza, non è cosa buona: e chi cammina in fretta sbaglia strada.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 La stoltezza dell’uomo ne perverte la via, ma il cuor di lui s’irrita contro l’Eterno.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 Le ricchezze procurano gran numero d’amici, ma il povero è abbandonato anche dal suo compagno.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 Il falso testimonio non rimarrà impunito, e chi spaccia menzogne non avrà scampo.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 Molti corteggiano l’uomo generoso, e tutti sono amici dell’uomo munificente.

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 Tutti i fratelli del povero l’odiano, quanto più gli amici suoi s’allontaneranno da lui! Ei li sollecita con parole, ma già sono scomparsi.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 Chi acquista senno ama l’anima sua; e chi serba con cura la prudenza troverà del bene.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 Il falso testimonio non rimarrà impunito, e chi spaccia menzogne perirà.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 Vivere in delizie non s’addice allo stolto; quanto meno s’addice allo schiavo dominare sui principi!

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Il senno rende l’uomo lento all’ira, ed egli stima sua gloria il passar sopra le offese.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 L’ira del re è come il ruggito d’un leone, ma il suo favore è come rugiada sull’erba.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Un figliuolo stolto è una grande sciagura per suo padre, e le risse d’una moglie sono il gocciolar continuo d’un tetto.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 Casa e ricchezze sono un’eredità dei padri, ma una moglie giudiziosa è un dono dell’Eterno.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 La pigrizia fa cadere nel torpore, e l’anima indolente patirà la fame.

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Chi osserva il comandamento ha cura dell’anima sua, ma chi non si dà pensiero della propria condotta morrà.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 Chi ha pietà del povero presta all’Eterno, che gli contraccambierà l’opera buona.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Castiga il tuo figliuolo, mentre c’è ancora speranza, ma non ti lasciar andare sino a farlo morire.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 L’uomo dalla collera violenta dev’esser punito; ché, se lo scampi, dovrai tornare daccapo.

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 Ascolta il consiglio e ricevi l’istruzione, affinché tu diventi savio per il resto della vita.

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 Ci sono molti disegni nel cuor dell’uomo, ma il piano dell’Eterno è quello che sussiste.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 Ciò che rende caro l’uomo è la bontà, e un povero val più d’un bugiardo.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 Il timor dell’Eterno mena alla vita; chi l’ha si sazia, e passa la notte non visitato da alcun male.

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Il pigro tuffa la mano nel piatto, e non fa neppur tanto da portarla alla bocca.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 Percuoti il beffardo, e il semplice si farà accorto; riprendi l’intelligente, e imparerà la scienza.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Il figlio che fa vergogna e disonore, rovina suo padre e scaccia sua madre.

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Cessa, figliuol mio, d’ascoltar l’istruzione, se ti vuoi allontanare dalle parole della scienza.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Il testimonio iniquo si burla della giustizia, e la bocca degli empi trangugia l’iniquità.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 I giudici son preparati per i beffardi e le percosse per il dosso degli stolti.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.