Proverbi 17

1 E’ meglio un tozzo di pan secco con la pace, che una casa piena di carni con la discordia.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 Il servo sagace dominerà sul figlio che fa onta, e avrà parte all’eredità insieme coi fratelli.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

3 La coppella è per l’argento e il fornello per l’oro, ma chi prova i cuori è l’Eterno.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 Il malvagio dà ascolto alle labbra inique, e il bugiardo dà retta alla cattiva lingua.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 Chi beffa il povero oltraggia Colui che l’ha fatto; chi si rallegra dell’altrui sventura non rimarrà impunito.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 I figliuoli de’ figliuoli son la corona de’ vecchi, e i padri son la gloria dei loro figliuoli.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 Un parlar solenne non s’addice all’uomo da nulla; quanto meno s’addicono ad un principe labbra bugiarde!

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 Il regalo è una pietra preziosa agli occhi di chi lo possiede; dovunque si volga, egli riesce.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.

9 Chi copre i falli si procura amore, ma chi sempre vi torna su, disunisce gli amici migliori.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Un rimprovero fa più impressione all’uomo intelligente, che cento percosse allo stolto.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 Il malvagio non cerca che ribellione, ma un messaggero crudele gli sarà mandato contro.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 Meglio imbattersi in un’orsa derubata dei suoi piccini, che in un insensato nella sua follia.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Il male non si dipartirà dalla casa di chi rende il male per il bene.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Cominciare una contesa è dar la stura all’acqua; perciò ritirati prima che la lite s’inasprisca.

Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Chi assolve il reo e chi condanna il giusto sono ambedue in abominio all’Eterno.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 A che serve il danaro in mano allo stolto? ad acquistar saviezza?… Ma se non ha senno!

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 L’amico ama in ogni tempo; è nato per essere un fratello nella distretta.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

18 L’uomo privo di senno dà la mano e fa sicurtà per altri davanti al suo prossimo.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 Chi ama le liti ama il peccato; chi alza troppo la sua porta, cerca la rovina.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Chi ha il cuor falso non trova bene, e chi ha la lingua perversa cade nella sciagura.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

21 Chi genera uno stolto ne avrà cordoglio, e il padre dell’uomo da nulla non avrà gioia.

Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 Un cuore allegro è un buon rimedio, ma uno spirito abbattuto secca l’ossa.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 L’empio accetta regali di sottomano per pervertire le vie della giustizia.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 La sapienza sta dinanzi a chi ha intelligenza, ma gli occhi dello stolto vagano agli estremi confini della terra.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Il figliuolo stolto è il cordoglio del padre e l’amarezza di colei che l’ha partorito.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Non è bene condannare il giusto, foss’anche ad un’ammenda, né colpire i principi per la loro probità.

Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.

27 Chi modera le sue parole possiede la scienza, e chi ha lo spirito calmo è un uomo prudente.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Anche lo stolto, quando tace, passa per savio; chi tien chiuse le labbra è uomo intelligente.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.