Luca 14

1 E avvenne che, essendo egli entrato in casa di uno de’ principali Farisei in giorno di sabato per prender cibo, essi lo stavano osservando.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 Ed ecco, gli stava dinanzi un uomo idropico.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 E Gesù prese a dire ai dottori della legge ed ai Farisei: E’ egli lecito o no far guarigioni in giorno di sabato? Ma essi tacquero.

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 Allora egli, presolo, lo guarì e lo licenziò.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 Poi disse loro: Chi di voi, se un figliuolo od un bue cade in un pozzo, non lo trae subito fuori in giorno di sabato?

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 Ed essi non potevano risponder nulla in contrario.

И не можаха да отговорят на това.

7 Notando poi come gl’invitati sceglievano i primi posti, disse loro questa parabola:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 Quando sarai invitato a nozze da qualcuno, non ti mettere a tavola al primo posto, che talora non sia stato invitato da lui qualcuno più ragguardevole di te,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 e chi ha invitato te e lui non venga a dirti: Cedi il posto a questo! e tu debba con tua vergogna cominciare allora ad occupare l’ultimo posto.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Ma quando sarai invitato, va a metterti all’ultimo posto, affinché quando colui che t’ha invitato verrà, ti dica: Amico, sali più in su. Allora ne avrai onore dinanzi a tutti quelli che saran teco a tavola.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 Poiché chiunque s’innalza sarà abbassato, e chi si abbassa sarà innalzato.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 E diceva pure a colui che lo aveva invitato: Quando fai un desinare o una cena, non chiamare i tuoi amici, né i tuoi fratelli, né i tuoi parenti, né i vicini ricchi; che talora anch’essi non t’invitino, e ti sia reso il contraccambio;

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 ma quando fai un convito, chiama i poveri, gli storpi, gli zoppi, i ciechi;

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 e sarai beato, perché non hanno modo di rendertene il contraccambio; ma il contraccambio ti sarà reso alla risurrezione de’ giusti.

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 Or uno de’ commensali, udite queste cose, gli disse: Beato chi mangerà del pane nel regno di Dio!

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 Ma Gesù gli disse: Un uomo fece una gran cena e invitò molti;

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 e all’ora della cena mandò il suo servitore a dire agl’invitati: Venite, perché tutto è già pronto.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 E tutti, ad una voce, cominciarono a scusarsi. Il primo gli disse: Ho comprato un campo e ho necessità d’andarlo a vedere; ti prego, abbimi per iscusato.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 E un altro disse: Ho comprato cinque paia di buoi, e vado a provarli; ti prego, abbimi per iscusato.

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 E un altro disse: Ho preso moglie, e perciò non posso venire.

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 E il servitore, tornato, riferì queste cose al suo signore. Allora il padron di casa, adiratosi, disse al suo servitore: Va’ presto per le piazze e per le vie della città, e mena qua i poveri, gli storpi, i ciechi e gli zoppi.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Poi il servitore disse: Signore, s’è fatto come hai comandato, e ancora c’è posto.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 E il signore disse al servitore: Va’ fuori per le strade e lungo le siepi, e costringili ad entrare, affinché la mia casa sia piena.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 Perché io vi dico che nessuno di quegli uomini ch’erano stati invitati assaggerà la mia cena.

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 Or molte turbe andavano con lui; ed egli, rivoltosi, disse loro:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 Se uno viene a me e non odia suo padre, e sua madre, e la moglie, e i fratelli, e le sorelle, e finanche la sua propria vita, non può esser mio discepolo.

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 E chi non porta la sua croce e non vien dietro a me, non può esser mio discepolo.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Infatti chi è fra voi colui che, volendo edificare una torre, non si metta prima a sedere e calcoli la spesa per vedere se ha da poterla finire?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 Che talora, quando ne abbia posto il fondamento e non la possa finire, tutti quelli che la vedranno prendano a beffarsi di lui, dicendo:

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 Quest’uomo ha cominciato a edificare e non ha potuto finire.

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Ovvero, qual è il re che, partendo per muover guerra ad un altro re, non si metta prima a sedere ed esamini se possa con diecimila uomini affrontare colui che gli vien contro con ventimila?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 Se no, mentre quello è ancora lontano, gli manda un’ambasciata e chiede di trattar la pace.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 Così dunque ognun di voi che non rinunzi a tutto quello che ha, non può esser mio discepolo.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 Il sale, certo, è buono; ma se anche il sale diventa insipido, con che gli si darà sapore?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Non serve né per terra, né per concime; lo si butta via. Chi ha orecchi da udire, oda.

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!