Giobbe 4

1 Allora Elifaz di Teman rispose disse:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:

2 “Se provassimo a dirti una parola ti darebbe fastidio? Ma chi potrebbe trattener le parole?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 Ecco tu n’hai ammaestrati molti, hai fortificato le mani stanche;

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 le tue parole hanno rialzato chi stava cadendo, hai raffermato le ginocchia vacillanti;

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 e ora che il male piomba su te, tu ti lasci abbattere; ora ch’è giunto fino a te, sei tutto smarrito.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 La tua pietà non è forse la tua fiducia, e l’integrità della tua vita la speranza tua?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 Ricorda: quale innocente perì mai? e dove furono gli uomini retti mai distrutti?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 Io per me ho visto che coloro che arano iniquità e seminano tormenti, ne mietono i frutti.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 Al soffio di Dio essi periscono, dal vento del suo corruccio son consumati.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Spenta è la voce del ruggente, sono spezzati i denti dei leoncelli.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Perisce per mancanza di preda il forte leone, e restan dispersi i piccini della leonessa.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Una parola m’è furtivamente giunta, e il mio orecchio ne ha còlto il lieve sussurro.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Fra i pensieri delle visioni notturne, quando un sonno profondo cade sui mortali,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 uno spavento mi prese, un tremore che mi fece fremer tutte l’ossa.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Uno spirito mi passò dinanzi, e i peli mi si rizzarono addosso.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Si fermò, ma non riconobbi il suo sembiante; una figura mi stava davanti agli occhi e udii una voce sommessa che diceva:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 “Può il mortale esser giusto dinanzi a Dio? Può l’uomo esser puro dinanzi al suo Fattore?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Ecco, Iddio non si fida de’ suoi propri servi, e trova difetti nei suoi angeli;

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,

19 quanto più in quelli che stanno in case d’argilla, che han per fondamento la polvere e son schiacciati al par delle tignuole!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Tra la mattina e la sera sono infranti; periscono per sempre, senza che alcuno se ne accorga.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 La corda della lor tenda, ecco, è strappata, e muoion senza posseder la sapienza”.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.