Giobbe 24

1 Perché non sono dall’Onnipotente fissati dei tempi in cui renda la giustizia? Perché quelli che lo conoscono non veggono quei giorni?

Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?

2 Gli empi spostano i termini, rapiscono greggi e li menano a pascere;

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

3 portano via l’asino dell’orfano, prendono in pegno il bove della vedova;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

4 mandano via dalla strada i bisognosi, i poveri del paese si nascondo tutti insieme.

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.

5 Eccoli, che come onàgri del deserto escono al lor lavoro in cerca di cibo; solo il deserto dà pane a’ lor figliuoli.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.

6 Raccolgono nei campi la loro pastura, raspollano nella vigna dell’empio;

Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;

7 passan la notte ignudi, senza vestito, senza una coperta che li ripari dal freddo.

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

8 Bagnati dagli acquazzoni di montagna, per mancanza di rifugio, si stringono alle rocce.

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

9 Ce n’è di quelli che strappano dalla mammella l’orfano, che prendono pegni da poveri!

Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 E questi se ne vanno, ignudi, senza vestiti; hanno fame, e portano i covoni.

Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Fanno l’olio nel recinto dell’empio; calcan l’uva nel tino e patiscon la sete.

Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Sale dalle città il gemito de’ morenti; l’anima de’ feriti implora aiuto, e Dio non si cura di codeste infamie!

Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 Ve ne son di quelli che si ribellano alla luce, non ne conoscono le vie, non ne battono i sentieri.

Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 L’assassino si leva sul far del giorno, e ammazza il meschino e il povero; la notte fa il ladro.

Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 L’occhio dell’adultero spia il crepuscolo, dicendo: “Nessuno mi vedrà!” e si copre d’un velo la faccia.

Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 I ladri, di notte, sfondano le case; di giorno, si tengono rinchiusi; non conoscono la luce.

В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Il mattino è per essi come ombra di morte; appena lo scorgono provano i terrori del buio.

Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Voi dite: “L’empio è una festuca sulla faccia dell’acque; la sua parte sulla terra è maledetta; non prenderà più la via delle vigne.

Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.

19 Come la siccità e il calore assorbon le acque della neve, così il soggiorno de’ morti inghiottisce chi ha peccato. (Sheol h7585)

Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)

20 Il seno che lo portò l’oblia; i vermi ne fanno il loro pasto delizioso, nessuno più lo ricorda.

Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 L’iniquo sarà troncato come un albero: ei che divorava la sterile, priva di figli, e non faceva del bene alla vedova!”

Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Invece, Iddio con la sua forza prolunga i giorni dei prepotenti, i quali risorgono, quand’ormai disperavan della vita.

Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 Dà loro sicurezza, fiducia, e i suoi occhi vegliano sul loro cammino.

Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.

24 Salgono in alto, poi scompaiono ad un tratto; cadono, son mietuti come gli altri mortali; son falciati come le spighe del grano maturo.

Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.

25 Se così non è, chi mi smentirà, chi annienterà il mio dire?”

И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?