Giobbe 14

1 L’uomo, nato di donna, vive pochi giorni, e sazio d’affanni.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 Spunta come un fiore, poi è reciso; fugge come un’ombra, e non dura.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 E sopra un essere così, tu tieni gli occhi aperti! e mi fai comparir teco in giudizio!

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 Giacché i suoi giorni son fissati, e il numero de’ suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto un termine ch’egli non può varcare,

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 storna da lui lo sguardo, sì ch’egli abbia un po’ di requie, e possa godere come un operaio la fine della sua giornata.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 Per l’albero, almeno c’è speranza; se è tagliato, rigermoglia e continua a metter rampolli.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 Quando la sua radice è invecchiata sotto terra, e il suo tronco muore nel suolo,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 a sentir l’acqua, rinverdisce e mette rami come una pianta nuova.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Ma l’uomo muore e perde ogni forza; il mortale spira e… dov’è egli?

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 Le acque del lago se ne vanno, il fiume vien meno e si prosciuga;

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 così l’uomo giace, e non risorge più; finché non vi sian più cieli, ei non si risveglierà né sarà più destato dal suo sonno.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 Oh, volessi tu nascondermi nel soggiorno de’ morti, tenermi occulto finché l’ira tua sia passata, fissarmi un termine, e poi ricordarti di me!… (Sheol h7585)

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)

14 Se l’uomo, dopo morto, potesse ritornare in vita, aspetterei tutti i giorni della mia fazione, finché giungesse l’ora del mio cambio;

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 tu mi chiameresti e io risponderei, tu brameresti rivedere l’opera delle tue mani.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 Ma ora tu conti i miei passi, tu osservi i miei peccati;

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 le mie trasgressioni sono sigillate in un sacco, e alle mie iniquità, altre ne aggiungi.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 La montagna frana e scompare, la rupe e divelta dal suo luogo,

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 le acque rodono la pietra, le loro inondazioni trascinan via la terra: così tu distruggi la speranza dell’uomo.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 Tu lo sopraffai una volta per sempre, ed egli se ne va; gli muti il sembiante, e lo mandi via.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Se i suoi figliuoli salgono in onore, egli lo ignora; se vengono in dispregio, ei non lo vede;

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 questo solo sente: che il suo corpo soffre, che l’anima sua è in lutto”.

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.