Giobbe 10

1 L’anima mia prova disgusto della vita; vo’ dar libero corso al mio lamento, vo’ parlar nell’amarezza dell’anima mia!

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 Io dirò a Dio: “Non mi condannare! Fammi sapere perché contendi meco!”

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 Ti par egli ben fatto d’opprimere, di sprezzare l’opera delle tue mani e di favorire i disegni de’ malvagi?

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 Hai tu occhi di carne? Vedi tu come vede l’uomo?

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 I tuoi giorni son essi come i giorni del mortale, i tuoi anni son essi come gli anni degli umani,

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 che tu investighi tanto la mia iniquità, che t’informi così del mio peccato,

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 pur sapendo ch’io non son colpevole, e che non v’è chi mi liberi dalla tua mano?

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 Le tue mani m’hanno formato m’hanno fatto tutto quanto… e tu mi distruggi!

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 Deh, ricordati che m’hai plasmato come argilla… e tu mi fai ritornare in polvere!

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 Non m’hai tu colato come il latte e fatto rapprender come il cacio?

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 Tu m’hai rivestito di pelle e di carne, e m’hai intessuto d’ossa e di nervi.

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 Mi sei stato largo di vita e di grazia, la tua provvidenza ha vegliato sul mio spirito,

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 ed ecco quello che nascondevi in cuore! Sì, lo so, questo meditavi:

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 se avessi peccato, l’avresti ben tenuto a mente, e non m’avresti assolto dalla mia iniquità.

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 Se fossi stato malvagio, guai a me! Se giusto, non avrei osato alzar la fronte, sazio d’ignominia, spettatore della mia miseria.

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 Se l’avessi alzata, m’avresti dato la caccia come ad un leone e contro di me avresti rinnovato le tue maraviglie;

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 m’avresti messo a fronte nuovi testimoni, e avresti raddoppiato il tuo sdegno contro di me; legioni su legioni m’avrebbero assalito.

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 E allora, perché m’hai tratto dal seno di mia madre? Sarei spirato senza che occhio mi vedesse!

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 Sarei stato come se non fossi mai esistito, m’avrebbero portato dal seno materno alla tomba!

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 Non son forse pochi i giorni che mi restano? Cessi egli dunque, mi lasci stare, ond’io mi rassereni un poco,

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 prima ch’io me ne vada, per non più tornare, nella terra delle tenebre e dell’ombra di morte:

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 terra oscura come notte profonda, ove regnano l’ombra di morte ed il caos, il cui chiarore è come notte oscura”.

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.