Cantico dei Cantici 1
1 Il Cantico de' cantici di Salomone.
Соломоновата песен на песните.
2 BACIMI egli de' baci della sua bocca; Perciocchè i tuoi amori [son] migliori che il vino.
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 Per l'odore de' tuoi preziosi olii [odoriferi], (Il tuo nome [è] un olio [odorifero] sparso), Ti amano le fanciulle.
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 Tirami, noi correremo dietro a te; Il re mi ha introdotta nelle sue camere; Noi gioiremo, e ci rallegreremo in te; Noi ricorderemo i tuoi amori, anzi che il vino; Gli [uomini] diritti ti amano.
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 O figliuole di Gerusalemme, io [son] bruna, ma bella; Come le tende di Chedar, come i padiglioni di Salomone.
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 Non riguardate che io [son] bruna; Perciocchè il sole mi ha tocca co' suoi raggi; I figliuoli di mia madre si sono adirati contro a me; Mi hanno posta guardiana delle vigne; Io non ho guardata la mia vigna, che [è] mia.
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 O [tu], il qual l'anima mia ama, dichiarami Ove tu pasturi [la greggia], [Ed] ove tu [la] fai posare in sul mezzodì; Perciocchè, perchè sarei io come una [donna] velata Presso alle mandre de' tuoi compagni?
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 Se tu nol sai, o la più bella d'infra le femmine, Esci seguendo la traccia delle pecore, E pastura le tue caprette. Presso alle tende de' pastori.
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
9 AMICA mia, io ti assomiglio alle cavalle [Che sono] a' carri di Faraone.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 Le tue guance son belle ne' [lor] fregi, E il tuo collo ne' [suoi] monili.
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
11 Noi ti faremo de' fregi d'oro Con punti d'argento.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 Mentre il re [è] nel suo convito, Il mio nardo ha renduto il suo odore.
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 Il mio amico m'[è] un sacchetto di mirra, Che passa la notte sul mio seno.
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 Il mio amico m'[è] un grappolo di cipro Delle vigne di En-ghedi.
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 Eccoti bella, amica mia, eccoti bella; I tuoi occhi [somigliano quelli de]' colombi.
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 Eccoti bello, amico mio, ed anche piacevole; Il nostro letto eziandio [è] verdeggiante.
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 Le travi delle nostre case [son] di cedri, I nostri palchi [son] di cipressi.
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.
