Salmi 139

1 Salmo di Davide, [dato] al Capo de' Musici SIGNORE, tu mi hai investigato, e tu [mi] conosci.

За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

2 Tu vedi quando mi seggo, e quando mi alzo; Tu intendi da lungi il mio pensiero.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

3 Tu aggiri i miei sentieri e il mio ricetto; E sei usato a tutte le mie vie.

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

4 Perciocchè non [essendo ancora] la parola sopra la mia lingua, Ecco, Signore, tu sai già il tutto.

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

5 Tu mi strigni dietro e davanti; E mi metti la mano addosso.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

6 La [tua] conoscenza [è] tanto maravigliosa che io non posso sottrarmene; [E tanto] eccelsa, che appo lei non posso nulla.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

7 Dove me ne andrò d'innanzi al tuo Spirito? E dove me ne fuggirò dal tuo cospetto?

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

8 Se io salgo in cielo, tu vi [sei]; E [se] mi metto a giacere ne' luoghi bassi sotterra, eccoviti. (Sheol h7585)

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)

9 [Se] prendo le ale dell'alba, E vo a dimorar nell'estremità del mare;

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

10 Anche quivi mi condurrà la tua mano, E la tua destra mi prenderà.

Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

11 E [se] dico: Certo, le tenebre mi appiatteranno, La notte [sarà] luce d'intorno a me.

Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

12 Le tenebre stesse non possono oscurarti nulla; Anzi la notte [ti] risplende come il giorno; E le tenebre e la luce [ti son] tutt'uno.

То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13 Conciossiachè tu possegga le mie reni; Tu mi hai composto nel seno di mia madre.

Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 Io ti celebrerò; perciocchè io sono stato maravigliosamente formato In maniere stupende; Le tue opere [son] maravigliose, E l'anima mia [lo] sa molto bene.

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

15 La fabbrica delle mie ossa non ti fu celata, Quando io fui fatto in occulto, [E] lavorato nelle basse parti delle terra.

Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

16 I tuoi occhi videro la massa informe del mio corpo; E tutte queste cose erano scritte nel tuo libro, Nel tempo che si formavano, Quando niuna di esse [era ancora].

Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 Oh! quanto mi sono, o Dio, preziosi i tuoi pensamenti! Quanto son grandi le somme di essi!

И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 Se io li voglio annoverare, sono in maggior numero che la rena; [Quando] io mi risveglio, io [sono] ancora teco.

Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

19 Certo, o Dio, tu ucciderai l'empio; Perciò, uomini di sangue, dipartitevi da me.

Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 Perciocchè i tuoi nemici ti hanno nominato a scelleratezza; Hanno preso [in bocca] il tuo Nome in vano.

Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

21 O Signore, non odio io quelli che t'odiano? E non mi accuoro io per quelli che si levano contro a te?

Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 Io li odio d'un odio perfetto; Io li ho per nemici.

Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

23 O Dio, investigami, e conosci il mio cuore; Provami, e conosci i miei pensieri;

Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 E vedi se [vi è] in me alcuna via iniqua; E giudami per la via del mondo.

И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.