Proverbi 29

1 L'uomo, il quale, essendo spesso ripreso, indura il suo collo, Di subito sarà fiaccato, senza rimedio.

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.

2 Quando i giusti sono aggranditi, il popolo si rallegra; Ma quando gli empi signoreggiano, il popolo geme.

Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.

3 L'uomo, che ama sapienza, rallegra suo padre; Ma il compagno delle meretrici dissipa i [suoi] beni.

Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 Il re mantiene il paese con dirittura; Ma chi è dato a' presenti lo distrugge.

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.

5 L'uomo che lusinga il suo prossimo, Tende una rete davanti a' passi di esso.

Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.

6 Nel misfatto dell'uomo malvagio [vi è] un laccio; Ma il giusto canterà, e si rallegrerà.

В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.

7 Il giusto prende conoscenza della causa de' miseri; [Ma] l'empio non intende alcun conoscimento.

Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.

8 Gli uomini schernitori allacciano la città; Ma i savi stornano l'ira.

Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.

9 L'uomo savio che litiga con un uomo stolto, Or si adira, or ride, e non [ha] alcuna requie.

Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 Gli uomini di sangue odiano l'[uomo] intiero; Ma gli [uomini] diritti hanno cura della vita di esso.

Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.

11 Lo stolto sfoga tutta la sua ira; Ma il savio [la] racqueta [e la rattiene] indietro.

Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.

12 Tutti i ministri del principe, Che attende a parole di menzogna, [sono] empi.

Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.

13 Il povero e l'usuraio si scontrano l'un l'altro; Il Signore [è] quello che allumina gli occhi di amendue.

Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.

14 Il trono del re, che fa ragione a' miseri in verità, Sarà stabilito in perpetuo.

Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.

15 La verga e la correzione dànno sapienza; Ma il fanciullo lasciato in abbandono fa vergogna a sua madre.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 Quando gli empi crescono, cresce il misfatto; Ma i giusti vedranno la ruina di quelli.

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.

17 Gastiga il tuo figliuolo, e tu ne sarai in riposo; Ed egli darà di gran diletti all'anima tua.

Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.

18 Quando non [vi è] visione, il popolo è dissipato; Ma beato chi guarda la Legge.

Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.

19 Il servo non si corregge con parole; Benchè intenda, non però risponderà.

Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 Hai tu [mai] veduto un uomo precipitoso nel suo parlare? [Vi è] maggiore speranza d'uno stolto che di lui.

Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 Se alcuno alleva delicatamente da fanciullo il suo servo, Quello sarà figliuolo alla fine.

Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.

22 L'uomo iracondo muove contese, E l'uomo collerico [commette] molti misfatti.

Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.

23 L'alterezza dell'uomo l'abbassa; Ma chi è umile di spirito otterrà gloria.

Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.

24 Chi partisce col ladro odia l'anima sua; Egli udirà l'esecrazione, e non però manifesterà [il fatto].

Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.

25 Lo spavento dell'uomo [gli] mette un laccio; Ma chi si confida nel Signore sarà levato ad alto in salvo.

Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.

26 Molti cercano la faccia di colui che signoreggia; Ma dal Signore [procede] il giudicio di ciascuno.

Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.

27 L'uomo iniquo [è] l'abbominio de' giusti; E l'uomo che cammina dirittamente [è] l'abbominio dell'empio.

Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.