Proverbi 19

1 Il povero, che cammina nella sua integrità, Val meglio che il perverso di labbra, il quale [è] stolto.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

2 Come chi è frettoloso di piedi incappa; Così non [vi è] alcun bene, quando l'anima è senza conoscimento.

Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

3 La stoltizia dell'uomo perverte la via di esso; E pure il suo cuore dispetta contro al Signore.

Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

4 Le ricchezze aggiungono amici in gran numero; Ma il misero è separato dal suo intimo amico.

Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

5 Il falso testimonio non resterà impunito, E chi sbocca menzogne non iscamperà.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

6 Molti riveriscono il principe; Ma ognuno [è] amico del donatore.

Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 Tutti i fratelli del povero l'odiano; Quanto più si dilungheranno i suoi amici da lui! Egli [con] parole [li] supplica, ma essi se ne vanno.

Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

8 Chi acquista senno ama l'anima sua; Chi osserva l'intendimento troverà del bene.

Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

9 Il falso testimonio non resterà impunito, E chi sbocca menzogne perirà.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

10 I diletti non si convengono allo stolto; Quanto meno [conviensi] al servo signoreggiar sopra i principi!

Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

11 Il senno dell'uomo rallenta l'ira di esso; E la sua gloria [è] di passar sopra le offese.

Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

12 L'indegnazione del re [è] come il ruggito del leoncello; Ma il suo favore [è] come la rugiada sopra l'erba.

Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

13 Il figliuolo stolto [è] una grande sciagura a suo padre; E le risse della moglie [sono] un gocciolar continuo.

Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

14 Casa e sostanza [sono] l'eredità de' padri; Ma dal Signore [viene] la moglie prudente.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

15 La pigrizia fa cadere in profondo sonno; E la persona negligente avrà fame.

Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

16 Chi osserva il comandamento guarda l'anima sua; [Ma] chi trascura le sue vie morrà.

Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

17 Chi dona al povero presta al Signore; Ed [egli] gli farà la sua retribuzione.

Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

18 Gastiga il tuo figliuolo, mentre vi è ancora della speranza; Ma non imprender già di ucciderlo.

Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 Chi [è] grandemente iracondo [ne] porterà la pena; Che se tu [lo] scampi, tu lo renderai vie più [iracondo].

Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

20 Ascolta consiglio, e ricevi correzione, Acciocchè tu diventi savio alla fine.

Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

21 [Vi sono] molti pensieri nel cuor dell'uomo; Ma il consiglio del Signore [è] quello che sarà stabile.

Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

22 La benignità dell'uomo [è] il suo ornamento; E meglio vale il povero, che l'uomo bugiardo.

Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

23 Il timor del Signore [è] a vita; [E chi lo teme] passerà la notte sazio, [e] non sarà visitato da alcun male.

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

24 Il pigro nasconde la mano nel seno, E non la ritrae fuori, non pure [per recarsela] alla bocca.

Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

25 Percuoti lo schernitore, e il semplice ne diventerà avveduto; E se tu correggi l'[uomo] intendente, egli intenderà la scienza.

Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 Il figliuolo che fa vergogna e vituperio, Ruina il padre, [e] scaccia la madre.

Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 Figliuol mio, ascoltando l'ammaestramento, Rimanti di deviare da' detti di scienza.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

28 Il testimonio scellerato schernisce la dirittura; E la bocca degli empi trangugia l'iniquità.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 I giudicii sono apparecchiati agli schernitori, E le percosse al dosso degli stolti.

Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.