Proverbi 13

1 Il figliuol savio [ascolta] l'ammaestramento di suo padre; Ma lo schernitore non ascolta riprensione.

Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

2 L'uomo mangerà del bene del frutto delle sue labbra; Ma l'anima degli scellerati [mangerà del frutto di] violenza.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

3 Chi guarda la sua bocca preserva l'anima sua; [Ma] ruina [avverrà] a chi apre disordinatamente le sue labbra.

Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

4 L'anima del pigro appetisce, e non [ha] nulla; Ma l'anima de' diligenti sarà ingrassata.

Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

5 Il giusto odia la parola bugiarda; Ma l'empio si rende puzzolente ed infame.

Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

6 La giustizia guarda colui che [è] intiero di via; Ma l'empietà sovverte il peccatore.

Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

7 Vi è tale che si fa ricco, e non [ha] nulla; Tale [altresì] che si fa povero, ed ha di gran facoltà.

Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.

8 Le ricchezze dell'uomo [sono] il riscatto della sua vita; Ma il povero non ode alcuna minaccia.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

9 La luce de' giusti sarà lieta; Ma la lampana degli empi sarà spenta.

Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 Per orgoglio non si produce altro che contese; Ma la sapienza [è] con quelli che si consigliano.

От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

11 Le ricchezze [procedenti] da vanità scemeranno; Ma chi raduna con la mano [le] accrescerà.

Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.

12 La speranza prolungata fa languire il cuore; Ma il desiderio adempiuto [è] un albero di vita.

Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

13 Chi sprezza la parola andrà in perdizione; Ma chi riverisce il comandamento riceverà retribuzione.

Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

14 L'insegnamento di un savio [è] una fonte di vita, Per ritrarsi da' lacci della morte.

Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

15 Buon senno reca grazia; Ma il procedere de' perfidi [è] duro.

Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

16 L' [uomo] avveduto fa ogni cosa con conoscimento; Ma il pazzo spande follia.

Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

17 Il messo malvagio caderà in male; Ma l'ambasciator fedele reca sanità.

Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.

18 Povertà ed ignominia [avverranno] a chi schifa la correzione; Ma chi osserva la riprensione sarà onorato.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

19 Il desiderio adempiuto è cosa soave all'anima; Ed agli stolti [è] cosa abbominevole lo stornarsi dal male.

Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 Chi va co' savi diventerà savio; Ma il compagno degli stolti diventerà malvagio.

Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

21 Il male perseguita i peccatori; Ma [Iddio] renderà il bene a' giusti.

Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

22 L'uomo da bene lascerà la [sua] eredità a' figliuoli de' figliuoli; Ma le facoltà del peccatore [son] riserbate al giusto.

Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

23 Il campo lavorato de' poveri [produce] abbondanza di cibo; Ma vi è tale che è consumato per mancamento di buon governo.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

24 Chi risparmia la sua verga odia il suo figliuolo; Ma chi l'ama gli procura correzione per tempo.

Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

25 Il giusto mangerà a sazietà dell'anima sua; Ma il ventre degli empi avrà mancamento.

Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.