Giobbe 9

1 E GIOBBE rispose e disse:

А Иов в отговор рече:

2 Veramente io so ch'[egli è] così; E come si giustificherebbe l'uomo appo Iddio?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 Se [Iddio] vuol litigar con lui, Egli non gli potrà rispondere d'infra mille [articoli] ad un solo.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 [Egli è] savio di cuore, e potente di forza; Chi si è [mai] indurato contro a lui, ed è prosperato?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 [Contro a lui], che spianta i monti, Senza che si possa sapere come egli li abbia rivolti sottosopra nella sua ira;

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Che crolla la terra, [e la smuove] dal luogo suo; E [da cui] le colonne di essa sono scosse;

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 Che parla al sole, ed esso non si leva; Che tiene suggellate le stelle;

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 Che distende tutto solo i cieli, E calca le sommità del mare;

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 Che ha fatto i [segni del] Carro, dell'Orione, delle Gallinelle, E quelli [che sono in] fondo all'Austro;

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 Che fa cose tanto grandi, che non si possono investigare; E tante cose maravigliose che non si possono annoverare.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Ecco, egli passerà davanti a me, ed io nol vedrò; Ripasserà, ed io non lo scorgerò.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 Ecco, egli rapirà, [e] chi gli farà far restituzione? Chi gli dirà: Che fai?

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 Iddio non raffrena l'ira sua; Sotto lui sono atterrati i bravi campioni.

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Quanto meno gli risponderei io, Ed userei parole scelte contro a lui?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 Io, che quantunque fossi giusto, non risponderei, [Anzi] chiederei grazia al mio Giudice.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 Se io grido, ed egli mi risponde, Pur non potrò credere ch'egli abbia ascoltata la mia voce;

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Conciossiachè egli mi abbia conquiso con un turbo, E mi abbia date di molte battiture senza cagione.

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Egli non mi permette pur di respirare; Perciocchè egli mi sazia di amaritudini.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Se si tratta di forza, ecco, [egli è] potente; Se di giudicio, chi mi citerà?

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 Benchè io sia giusto, la mia bocca mi condannerà; [Quantunque] io [sia] intiero, ella mi dichiarerà perverso.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 [Benchè] io [sia] intiero, io non riconoscerò me stesso; Io avrò a sdegno la vita mia.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Egli [è] tutt'uno; perciò ho detto: Egli distrugge ugualmente l'[uomo] intiero e l'empio.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Se [è] un flagello, egli uccide in un momento; [Ma] egli si beffa della prova degl'innocenti.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 La terra è data in mano all'empio, [Il qual] copre la faccia de' giudici di essa. Ora, se [Iddio] non [fa questo], chi [è] egli [dunque?]

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 Ma i miei giorni sono stati più leggieri che un corriero; Son fuggiti via, non hanno goduto il bene;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Son trascorsi come saette, Come un'aquila che vola frettolosa al pasto.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Se io dico: Io dimenticherò il mio lamento, Io lascerò il mio cruccio, e mi rinforzerò;

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 Io sono spaventato di tutti i miei tormenti, Io so che tu non mi reputerai innocente.

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Io sarò reo; Perchè adunque mi affaticherei in vano?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Quando io mi fossi lavato con acque di neve, E nettatomi le mani col sapone;

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Allora pure tu mi tufferesti in una fossa, E i miei vestimenti mi avrebbero in abbominio.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Perciocchè egli non [è] un uomo, come [son] io, [perchè] io gli risponda, [E perchè] noi veniamo insieme a giudicio.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Ei non v'è niuno che possa dar sentenza fra noi, [Che] possa metter la mano sopra amendue noi.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 [Ma] rimuova egli pur la sua verga d'addosso a me, E non mi conturbi il suo spavento.

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 [Allora] io parlerò, e non avrò paura di lui; Perciocchè in questo stato io non [sono] in me stesso.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.