Giobbe 4

1 ED Elifaz Temanita rispose, e disse:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:

2 Se noi imprendiamo a parlarti, ti sarà egli molesto? Ma pur chi potrebbe rattener le parole?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 Ecco, tu correggevi molti, E rinforzavi le mani rimesse.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 I tuoi ragionamenti ridirizzavano quelli che vacillavano, E tu raffermavi le ginocchia che piegavano.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.

5 Ma ora che [il male] ti è avvenuto, tu te ne affanni; [Ora ch'è] giunto fino a te, tu ne sei smarrito.

А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 La tua pietà non [è] ella [stata] la tua speranza, [E] l'integrità delle tue vie la tua aspettazione?

В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 Deh! rammemorati, quale innocente perì mai, Ed ove furono gli [uomini] diritti [mai] distrutti?

Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.

8 Siccome io ho veduto che quelli che arano l'iniquità, E seminano la perversità, la mietono.

До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 Essi periscono per l'alito di Dio, E son consumati dal soffiar delle sue nari.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Il ruggito del leone, e il grido del fier leone [son ribattuti]; E i denti de' leoncelli sono stritolati.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Il vecchio leone perisce per mancamento di preda, E i figli della leonessa son dissipati.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Or mi è stata di nascosto significata una parola, E l'orecchio mio ne ha ritenuto un poco.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 Fra le immaginazioni delle visioni notturne, Quando il più profondo sonno cade sopra gli uomini,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 Mi è venuto uno spavento ed un tremito, Che ha spaventate tutte quante le mie ossa.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Ed uno spirito è passato davanti a me, Che mi ha fatto arricciare i peli della mia carne;

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 Egli si è fermato, ed io non ho riconosciuto il suo aspetto; Una sembianza è stata davanti agli occhi miei, Ed io ho udita una voce sommessa [che diceva: ]

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:

17 L'uomo sarebbe egli giustificato da Dio? L'uomo sarebbe egli giudicato puro dal suo fattore?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?

18 Ecco, egli non si fida ne' suoi servitori, E scorge della temerità ne' suoi Angeli.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,

19 Quanto più in coloro che abitano in case di fango, Il cui fondamento [è] nella polvere, E che son ridotti in polvere, esposti a' vermi?

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 Dalla mattina alla sera sono stritolati, E periscono in perpetuo, senza che alcuno vi ponga mente.

Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.

21 L'eccellenza ch'era in loro non si diparte ella? Muoiono, ma non con sapienza.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.