Giobbe 19

1 E GIOBBE rispose, e disse:

Тогава Иов в отговор рече:

2 Infino a quando addoglierete voi l'anima mia, E mi triterete con parole?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Già dieci volte voi mi avete fatta onta; Non vi vergognate voi di procedere [così] stranamente meco?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 Ma pure, [sia così] certamente che io abbia fallito, Il mio fallo dimorerà meco.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 Se pur volete innalzarvi sopra a me, [E volete] rimproverarmi il mio vituperio,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 Sappiate ora che Iddio mi ha sovvertito, E ch'egli mi ha intorniato della sua rete.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 Ecco, io grido violenza, e non sono esaudito; Io sclamo, e non [mi si fa] ragione.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Egli ha abbarrata la mia via sì che io non posso passare; Ed ha poste le tenebre sopra i miei sentieri.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 Egli mi ha spogliato della mia gloria, E [mi] ha tolta la corona del mio capo.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 Egli mi ha disfatto d'ogn'intorno, sì che io me ne vo via; Ed ha fatta dileguar la mia speranza, come quella di un albero;

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Ed ha accesa la sua ira contro a me, E mi ha reputato per [uno de]' suoi nemici.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Le sue schiere son venute tutte insieme, E si hanno spianata la via contro a me, E si sono accampate intorno al mio tabernacolo.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 Egli ha allontanati d'appresso a me i miei fratelli; I miei conoscenti si son del tutto alienati da me.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 I miei prossimi se ne son rimasti, Ed i miei conoscenti mi hanno dimenticato.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 I miei famigliari, e le mie serventi, mi tengono per istraniero; Io paio loro un forestiere.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Io chiamo il mio servitore, ed egli non risponde, [Quantunque] io lo preghi di mia bocca.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 Il mio fiato è divenuto stranio alla mia moglie, Benchè io [la] supplichi per li figliuoli del mio ventre.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 Fino a' piccoli fanciulli mi disdegnano; [Se] io mi levo, sparlano di me.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Tutti i miei consiglieri segreti mi abbominano; E quelli che io amava si son rivolti contro a me.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Le mie ossa sono attaccate alla mia pelle ed alla mia carne; E non mi è rimasto altro di salvo che la pelle d'intorno a' miei denti.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 Abbiate pietà di me, abbiate pietà di me, o voi amici miei; Perciocchè la mano del Signore mi ha toccato.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Perchè mi perseguitate voi come Iddio, E non vi saziate della mia carne?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 Oh! fosser pur ora scritti i miei ragionamenti! Oh! fosser pure stampati in un libro!

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Oh! fossero in sempiterno intagliati con uno scarpello di ferro E con del piombo, sopra un sasso!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Ora, quant'è a me, io so che il mio Redentore vive, E che nell'ultimo [giorno] egli si leverà sopra la polvere;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 [E quantunque], dopo la mia pelle, questo [corpo] sia roso, Pur vedrò con la carne mia Iddio;

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 Il quale io vedrò, gli occhi miei [lo] vedranno, e non un altro; Le mie reni si consumano in me.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Anzi dovreste dire: Perchè lo perseguitiamo noi? Poichè la radice della parola si ritrova in me.

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 Temiate della spada; Perciocchè il supplicio dell'iniquità [è] la spada; Acciocchè sappiate che [vi è] un giudicio.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.