Giobbe 13

1 Ecco, l'occhio mio ha vedute tutte [queste cose], L'orecchio mio le ha udite, e le ha intese.

Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 Quanto sapete voi, so anch'io; Io non son da men di voi.

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

3 E pure io parlerò all'Onnipotente; Io avrò a grado di venire a ragione con lui.

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

4 Ma certo, quant'è a voi, voi siete rappezzatori di menzogna; Voi [siete] medici da nulla tutti quanti.

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

5 Oh! vi taceste pur del tutto, Ciò vi sarebbe [reputato] in saviezza!

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

6 Deh! ascoltate la difesa della mia ragione, Ed attendete agli argomenti delle mie labbra.

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

7 Convienvisi in favor di Dio parlar perversamente, E per rispetto suo parlar frodolentemente?

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

8 Convienvisi aver riguardo alla qualità sua? Convienvisi litigar per Iddio?

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

9 [Sarebbe egli] ben [per voi] ch'egli vi esaminasse? Gabberestelo voi come si gabba un uomo?

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?

10 Egli del certo vi arguirà, Se di nascosto avete riguardo alla qualità delle persone.

Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 La sua altezza non vi sgomenterà ella? Lo spavento di lui non vi caderà egli addosso?

Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 I vostri [detti] memorandi [son] simili a cenere; [Ed] i vostri sublimi [ragionamenti] a mucchi di fango.

Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.

13 Tacetevi, e lasciatemi stare, ed io parlerò; E passimi addosso che che sia.

Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Perchè mi strappo io la carne co' denti, E [perchè] tengo l'anima mia nella palma della mia mano?

Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Ecco, uccidami egli pure; sì spererò in lui; Ma tuttavia difenderò le mie vie nel suo cospetto.

Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 Ed egli stesso mi [sarà] in salvazione; Perciocchè l'ipocrita non gli verrà davanti.

Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Ascoltate attentamente il mio ragionamento; Ed [entrivi] negli orecchi la mia dichiarazione.

Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ecco ora, [quando] io avrò esposta per ordine la mia ragione, Io so che sarò trovato giusto.

Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Chi è colui che voglia litigar meco? Conciossiachè di presente mi tacerò, e spirerò.

Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Sol non farmi due cose, [Ed] allora io non mi nasconderò dal tuo cospetto.

Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,

21 Allontana la tua mano d'addosso a me, E non mi spaventi il tuo terrore.

Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.

22 E poi chiama, ed io risponderò; Ovvero, io parlerò, e tu rispondimi.

Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.

23 Quante iniquità e peccati ho io? Mostrami il mio misfatto, e il mio peccato.

Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Perchè nascondi la tua faccia, E mi reputi tuo nemico?

Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Stritolerai tu una fronda sospinta? O perseguiterai tu della stoppia secca?

Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Che tu mi sentenzii a pene amare, E mi faccia eredar l'iniquità della mia fanciullezza!

Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,

27 E metta i miei piedi ne' ceppi, E spii tutti i miei sentieri, [E] stampi le tue pedate in su le radici de' miei piedi!

И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?

28 Onde costui si disfa come del legno intarlato, Come un vestimento roso dalle tignuole.

При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.