2 Samuele 22
1 E DAVIDE proferì al Signore le parole di questo cantico, al giorno che il Signore l'ebbe riscosso dalla mano di tutti i suoi nemici, e dalla mano di Saulle;
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 e disse: Il Signore [è] la mia rocca, e la mia fortezza, e il mio liberatore;
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 [Egli è] l'Iddio della mia rupe, io spererò in lui; [Egli è] il mio scudo, e il corno della mia salute; Il mio alto ricetto, il mio rifugio; Il mio Salvatore, che mi salva di violenza.
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Io invocai il Signore, al quale appartiene ogni lode, E fui salvato da' miei nemici.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Perciocchè onde di morte mi aveano intorniato, Torrenti di scellerati mi aveano spaventato.
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Mentre io era distretto, io invocai il Signore, E gridai all'Iddio mio; Ed egli udì la mia voce dal suo Tempio, E il mio grido pervenne a' suoi orecchi.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Allora la terra fu smossa, e tremò; I fondamenti de' cieli furono crollati e scossi; Perciocchè egli era acceso nell'ira.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Fumo gli saliva per le nari, E fuoco consumante per la bocca; Da lui procedevano brace accese.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Ed egli abbassò i cieli, e discese, Avendo una caligine sotto a' suoi piedi.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 E cavalcava sopra Cherubini, e volava, Ed appariva sopra le ale del vento.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Ed avea poste d'intorno a sè, [per] tabernacoli, tenebre, Viluppi d'acque, e nubi dell'aria,
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 Dallo splendore [che scoppiava] davanti a lui, Procedevano brace accese.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 Il Signore tonò dal cielo, E l'Altissimo mandò fuori la sua voce;
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Ed avventò saette, e disperse coloro; Folgore, e li mise in rotta.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 E, per lo sgridare del Signore, E per lo soffiar dell'alito delle sue nari, I canali del mare furon veduti, I fondamenti del mondo furono scoperti.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 Egli da alto distese [la mano], Mi prese, mi trasse fuori di grandi acque.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Egli mi riscosse dal mio potente nemico, Da quelli che mi odiavano; perciocchè erano più forti di me.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Essi mi erano venuti incontro al giorno della mia calamità; Ma il Signore fu il mio sostegno.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 E mi trasse fuori in luogo largo; Egli mi liberò; perciocchè egli mi gradisce.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 Il Signore mi ha fatta la retribuzione secondo la mia giustizia; Egli mi ha renduto secondo la purità delle mie mani.
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Perciocchè io ho osservate le vie del Signore, E non mi sono empiamente rivolto dall'Iddio mio.
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Perciocchè [io ho tenute] davanti agli occhi tutte le sue leggi, E non mi son rivolto da' suoi statuti.
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 E sono stato intiero inverso lui, E mi son guardato dalla mia iniquità.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 E il Signore mi ha fatta la retribuzione secondo la mia giustizia, Secondo la purità che io ho guardata davanti agli occhi suoi.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Tu ti mostri pietoso inverso il pio, Intiero inverso l'uomo intiero.
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Puro inverso il puro, E ritroso inverso il perverso;
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 E salvi la gente afflitta, E bassi gli occhi in su gli altieri.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Perciocchè tu [sei] la mia lampana, o Signore; E il Signore allumina le mie tenebre.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Perciocchè per te io rompo tutta una schiera; Per l'Iddio mio io salgo sopra il muro.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 La via di Dio [è] intiera; La parola del Signore [è] purgata col fuoco; Egli [è] scudo a tutti coloro che sperano in lui.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Perciocchè, chi [è] Dio, fuor che il Signore? E chi [è] Rocca, fuor che l'Iddio nostro?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Iddio [è] la mia forza; [e il mio] valore; Ed ha renduta spedita e appianata la mia via.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Egli rende i miei piedi simili a quelli delle cerve, E mi fa star ritto in su i miei alti luoghi.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Egli ammaestra le mie mani alla battaglia, E con le mie braccia un arco di rame è spezzato.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Tu mi hai ancora dato lo scudo della tua salvezza, E la tua benignità mi ha accresciuto.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Tu hai allargati i miei passi sotto me, E le mie calcagna non son vacillate.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 Io ho perseguiti i miei nemici, e li ho sterminati; E non me ne son tornato [indietro], finchè non li avessi distrutti.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Io li ho distrutti, e li ho trafitti, e non son potuti risorgere; E mi son caduti sotto a' piedi.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 E tu mi hai cinto di prodezza per la guerra; Tu hai abbassati sotto me quelli che si levavano contro a me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Ed hai fatte voltar le spalle a' miei nemici, Ed a coloro che mi odiavano, davanti a me; Ed io li ho sterminati.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Essi riguardavano [in qua ed in là], ma non [vi fu] chi [li] salvasse; [Riguardarono] al Signore, ma egli non rispose loro.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Ed io li ho stritolati minuto come polvere della terra; Io li ho calpestati, schiacciati, come il fango delle strade.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Tu mi hai ancora scampato dalle brighe del mio popolo; Tu mi hai guardato per [esser] capo di genti; Il popolo [che] io non conosceva, mi è divenuto servo.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Gli stranieri si sono infinti inverso me; Al solo udire degli orecchi, si son renduti ubbidienti a me.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Gli stranieri son divenuti fiacchi, Ed hanno tremato di paura fin dentro i lor ricetti chiusi.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 Viva il Signore, e benedetta [sia] la mia Rocca; E sia esaltato Iddio, [ch'è] la Rocca della mia salvezza.
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Iddio [è quel] che mi dà [modo di far] le mie vendette, E che abbassa i popoli sotto me.
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 Ed [è] quel che mi trae fuori da' miei nemici; Tu mi levi ad alto d'infra coloro che mi assaltano, E mi riscuoti dagli uomini violenti.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 Perciò, o Signore, io ti celebrerò fra le nazioni, E salmeggerò al tuo Nome;
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 Il quale rende magnifiche le vittorie del suo re, Ed usa benignità inverso Davide, suo Unto, E inverso la sua progenie, in sempiterno.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
