1 Corinzi 11

1 Siate miei imitatori, siccome io ancora [lo son] di Cristo.

Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.

2 OR io vi lodo, fratelli, di ciò che vi ricordate di me in ogni cosa; e che ritenete gli ordinamenti, secondo che io ve li ho dati.

А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.

3 Ma io voglio che sappiate, che il capo d'ogni uomo è Cristo, e che il capo della donna [è] l'uomo, e che il capo di Cristo [è] Iddio.

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.

4 Ogni uomo, orando, o profetizzando, col capo coperto, fa vergogna al suo capo.

Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 Ma ogni donna, orando, o profetizzando, col capo scoperto, fa vergogna al suo capo; perciocchè egli è una medesima cosa che se fosse rasa.

А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Imperocchè, se la donna non si vela, si tagli anche i capelli! Ora se è cosa disonesta per la donna il tagliarsi i capelli, o il radersi il capo, si veli.

Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.

7 Poichè, quant'è all'uomo, egli non deve velarsi il capo, essendo l'immagine, e la gloria di Dio; ma la donna è la gloria dell'uomo.

Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.

8 Perciocchè l'uomo non è dalla donna, ma la donna dall'uomo.

(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;

9 Imperocchè ancora l'uomo non fu creato per la donna, ma la donna per l'uomo.

понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).

10 Perciò, la donna deve, per cagion degli angeli, aver sul capo [un segno del]la podestà [da cui dipende].

Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.

11 Nondimeno, nè l'uomo [è] senza la donna, nè la donna senza l'uomo, nel Signore.

(Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;

12 Perciocchè, siccome la donna [è] dall'uomo, così ancora l'uomo [è] per la donna; ed ogni cosa [è] da Dio.

защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).

13 Giudicate fra voi stessi: è egli convenevole che la donna faccia orazione a Dio, senza esser velata?

Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?

14 La natura stessa non v'insegna ella ch'egli è disonore all'uomo se egli porta chioma?

Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,

15 Ma, se la donna porta chioma, che [ciò] le è onore? poichè la chioma le è data per velo.

но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?

16 Ora, se alcuno vuol parer contenzioso, noi, nè le chiese di Dio, non abbiamo una tale usanza.

Но, ако някой мисли да се препира за това,

17 OR io non vi lodo in questo, ch'io [vi] dichiaro, [cioè], che voi vi raunate non in meglio, ma in peggio.

А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.

18 Perciocchè prima, intendo che quando vi raunate nella chiesa, vi son fra voi delle divisioni; e ne credo qualche parte.

Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;

19 Poichè bisogna che vi sieno eziandio delle sette fra voi, acciocchè coloro che sono accettevoli, sien manifestati fra voi.

защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);

20 Quando adunque voi vi raunate insieme, [ciò che fate] non è mangiar la Cena del Signore.

прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;

21 Perciocchè, nel mangiare, ciascuno prende innanzi la sua propria cena; e l'uno ha fame, e l'altro è ebbro.

защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.

22 Perciocchè, non avete voi delle case per mangiare, e per bere? ovvero, sprezzate voi la chiesa di Dio, e fate vergogna a quelli che non hanno? che dirovvi? loderovvi in ciò? io non vi lodo.

Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.

23 Poichè io ho dal Signore ricevuto ciò che ancora ho dato a voi, [cioè: ] che il Signore Gesù, nella notte ch'egli fu tradito, prese del pane;

Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,

24 e dopo aver rese grazie, lo ruppe, e disse: Pigliate, mangiate; quest'è il mio corpo, il qual per voi è rotto; fate questo in rammemorazione di me.

и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.

25 Parimente ancora [prese] il calice, dopo aver cenato, dicendo: Questo calice [è] il nuovo patto nel sangue mio; fate questo, ogni volta che voi [ne] berrete, in rammemorazione di me.

Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

26 Perciocchè, ogni volta che voi avrete mangiato di questo pane, o bevuto di questo calice, voi annunzierete la morte del Signore, finchè egli venga.

Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.

27 Perciò, chiunque avrà mangiato questo pane, o bevuto il calice del Signore, indegnamente, sarà colpevole del corpo, e del sangue del Signore.

Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

28 Or provi l'uomo sè stesso, e così mangi di questo pane, e beva di questo calice.

Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;

29 Poichè chi [ne] mangia, e beve indegnamente, mangia e beve giudicio a sè stesso, non discernendo il corpo del Signore.

защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.

30 Perciò fra voi vi [son] molti infermi, e malati; e molti dormono.

По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.

31 Perciocchè, se esaminassimo noi stessi, non saremmo giudicati.

Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.

32 Ora, essendo giudicati, siamo dal Signore corretti, acciocchè non siamo condannati col mondo.

А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 Per tanto, fratelli miei, raunandovi per mangiare, aspettatevi gli uni gli altri.

Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 E se alcuno ha fame, mangi in casa; acciocchè non vi rauniate in giudicio. Or quant'è alle altre cose, io [ne] disporrò, quando sarà venuto.

Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.