Luca 4
1 Gesù, pieno di Spirito Santo, si allontanò dal Giordano e fu condotto dallo Spirito nel deserto
А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
2 dove, per quaranta giorni, fu tentato dal diavolo. Non mangiò nulla in quei giorni; ma quando furono terminati ebbe fame.
дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
3 Allora il diavolo gli disse: «Se tu sei Figlio di Dio, dì a questa pietra che diventi pane».
И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4 Gesù gli rispose: «Sta scritto: Non di solo pane vivrà l'uomo ».
А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
5 Il diavolo lo condusse in alto e, mostrandogli in un istante tutti i regni della terra, gli disse:
Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
6 «Ti darò tutta questa potenza e la gloria di questi regni, perché è stata messa nelle mie mani e io la do a chi voglio.
На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
7 Se ti prostri dinanzi a me tutto sarà tuo».
и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
8 Gesù gli rispose: «Sta scritto: Solo al Signore Dio tuo ti prostrerai, lui solo adorerai ».
А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
9 Lo condusse a Gerusalemme, lo pose sul pinnacolo del tempio e gli disse: «Se tu sei Figlio di Dio, buttati giù;
Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
10 Ai suoi angeli darà ordine per te, perché essi ti custodiscano; sta scritto infatti:
защото е писано:
11 essi ti sosterranno con le mani, perché il tuo piede non inciampi in una pietra ». e anche:
и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
12 Gesù gli rispose: «E' stato detto: Non tenterai il Signore Dio tuo ».
А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
13 Dopo aver esaurito ogni specie di tentazione, il diavolo si allontanò da lui per ritornare al tempo fissato.
И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
14 Gesù ritornò in Galilea con la potenza dello Spirito Santo e la sua fama si diffuse in tutta la regione.
А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
15 Insegnava nelle loro sinagoghe e tutti ne facevano grandi lodi.
И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
16 Si recò a Nazaret, dove era stato allevato; ed entrò, secondo il suo solito, di sabato nella sinagoga e si alzò a leggere.
И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
17 Gli fu dato il rotolo del profeta Isaia; apertolo trovò il passo dove era scritto:
И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
18 Lo Spirito del Signore è sopra di me; per questo mi ha consacrato con l'unzione, e mi ha mandato per annunziare ai poveri un lieto messaggio, per proclamare ai prigionieri la liberazione e ai ciechi la vista; per rimettere in libertà gli oppressi,
"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
19 e predicare un anno di grazia del Signore.
да проглася благоприятната Господна година".
20 Poi arrotolò il volume, lo consegnò all'inserviente e sedette. Gli occhi di tutti nella sinagoga stavano fissi sopra di lui.
И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
21 Allora cominciò a dire: «Oggi si è adempiuta questa Scrittura che voi avete udita con i vostri orecchi».
И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
22 Tutti gli rendevano testimonianza ed erano meravigliati delle parole di grazia che uscivano dalla sua bocca e dicevano: «Non è il figlio di Giuseppe?».
И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
23 Ma egli rispose: «Di certo voi mi citerete il proverbio: Medico, cura te stesso. Quanto abbiamo udito che accadde a Cafarnao, fàllo anche qui, nella tua patria!».
А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
24 Poi aggiunse: «Nessun profeta è bene accetto in patria.
И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
25 Vi dico anche: c'erano molte vedove in Israele al tempo di Elia, quando il cielo fu chiuso per tre anni e sei mesi e ci fu una grande carestia in tutto il paese;
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
26 ma a nessuna di esse fu mandato Elia, se non a una vedova in Sarepta di Sidone.
а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
27 C'erano molti lebbrosi in Israele al tempo del profeta Eliseo, ma nessuno di loro fu risanato se non Naaman, il Siro».
Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
28 All'udire queste cose, tutti nella sinagoga furono pieni di sdegno;
Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
29 si levarono, lo cacciarono fuori della città e lo condussero fin sul ciglio del monte sul quale la loro città era situata, per gettarlo giù dal precipizio.
и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
30 Ma egli, passando in mezzo a loro, se ne andò.
Но Той мина посред тях и си отиде.
31 Poi discese a Cafarnao, una città della Galilea, e al sabato ammaestrava la gente.
И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
32 Rimanevano colpiti dal suo insegnamento, perché parlava con autorità.
и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
33 Nella sinagoga c'era un uomo con un demonio immondo e cominciò a gridare forte:
И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
34 «Basta! Che abbiamo a che fare con te, Gesù Nazareno? Sei venuto a rovinarci? So bene chi sei: il Santo di Dio!».
Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
35 Gesù gli intimò: «Taci, esci da costui!». Eil demonio, gettatolo a terra in mezzo alla gente, uscì da lui, senza fargli alcun male.
Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
36 Tutti furono presi da paura e si dicevano l'un l'altro: «Che parola è mai questa, che comanda con autorità e potenza agli spiriti immondi ed essi se ne vanno?».
И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37 E si diffondeva la fama di lui in tutta la regione.
И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38 Uscito dalla sinagoga entrò nella casa di Simone. La suocera di Simone era in preda a una grande febbre e lo pregarono per lei.
И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39 Chinatosi su di lei, intimò alla febbre, e la febbre la lasciò. Levatasi all'istante, la donna cominciò a servirli.
И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40 Al calar del sole, tutti quelli che avevano infermi colpiti da mali di ogni genere li condussero a lui. Ed egli, imponendo su ciascuno le mani, li guariva.
И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
41 Da molti uscivano demòni gridando: «Tu sei il Figlio di Dio!». Ma egli li minacciava e non li lasciava parlare, perché sapevano che era il Cristo.
Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42 Sul far del giorno uscì e si recò in un luogo deserto. Ma le folle lo cercavano, lo raggiunsero e volevano trattenerlo perché non se ne andasse via da loro.
И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
43 Egli però disse: «Bisogna che io annunzi il regno di Dio anche alle altre città; per questo sono stato mandato».
Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
44 E andava predicando nelle sinagoghe della Giudea.
И проповядваше в галилейските синагоги.
