Ratapan 5
1 Ingatlah, ya TUHAN, apa yang terjadi atas kami. Pandanglah kami, dan lihatlah kehinaan kami.
Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2 Harta warisan kami jatuh ke tangan orang lain, rumah-rumah kami didiami orang asing.
Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3 Ayah kami telah dibunuh musuh; kini ibu kami janda, dan kami piatu.
Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4 Air minum dan kayu api harus kami beli.
Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5 Seperti hewan, kami dipaksa bekerja berat, kami lelah, tetapi tak diberi waktu istirahat.
Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
6 Kami pergi mengemis di Mesir, kami minta makanan di Asyur.
Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7 Leluhur kami berdosa, kini mereka sudah tiada; tapi kami harus menderita, karena dosa-dosa mereka.
Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8 Kami diperintah oleh orang-orang yang tak lebih dari hamba; tiada yang berkuasa melepaskan kami dari mereka.
Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9 Di luar kota, pembunuh berkeliaran; nyawa kami terancam ketika mencari makanan.
Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
10 Kami menderita kelaparan, sehingga kulit kami membara seperti perapian.
Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11 Wanita-wanita di Sion diperkosa, gadis-gadis dinodai di desa-desa Yehuda.
Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12 Pemimpin-pemimpin kami ditangkap dan digantung, orang-orang tua kami tidak lagi disanjung.
Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13 Pemuda-pemuda kami dipaksa bekerja dipenggilingan, anak-anak lelaki tertindih pikulan kayu sampai pingsan.
Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
14 Orang tua-tua tak lagi berkumpul di pintu gerbang kota, musik tidak lagi terdengar di kalangan orang muda.
Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15 Kami telah kehilangan kebahagiaan; tarian-tarian telah berubah menjadi perkabungan.
Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16 Kebanggaan kami sudah tiada, kami celaka karena telah berdosa.
Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17 Gunung Sion sepi dan ditinggalkan; di sana anjing hutan berkeliaran. Karena itu hati kami remuk redam, kami menangis hingga penglihatan kami menjadi buram.
Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19 Tetapi Engkau, ya TUHAN, tetap berkuasa, Engkau memerintah selama-lamanya.
Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
20 Masakan Kautinggalkan kami begitu lama? Mungkinkah Kaulupakan kami sepanjang masa?
Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21 Ya TUHAN, bawalah kami kembali kepada-Mu; kami akan kembali kepada-Mu! Pulihkanlah keadaan kami seperti dahulu.
Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
22 Ataukah telah Kaubuang kami sama sekali? Tak terbataskah kemarahan-Mu kepada kami?
Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
