Zsoltárok 63

1 Dávid zsoltára, mikor a Júda pusztájában volt. Isten! én Istenem vagy te, jó reggel kereslek téged; téged szomjúhoz lelkem, téged sóvárog testem a kiaszott, elepedt földön, a melynek nincs vize;

Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

2 Hogy láthassalak téged a szent helyen, szemlélvén a te hatalmadat és dicsőségedet.

Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

3 Hiszen a te kegyelmed jobb az életnél: az én ajakim hadd dicsérjenek téged.

Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

4 Áldanálak ezért életem fogytáig; a te nevedben emelném fel kezeimet.

Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

5 Mintha zsírral és kövérséggel telnék meg lelkem, mikor víg ajakkal dicsérhet téged az én szájam!

Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.

6 Ha reád gondolok ágyamban: őrváltásról őrváltásra rólad elmélkedem;

Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

7 Mert segítségem voltál, és a te szárnyaidnak árnyékában örvendeztem.

Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.

8 Ragaszkodik hozzád az én lelkem; a te jobbod megtámogat engem.

Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

9 Azok pedig, a kik veszedelemre keresik lelkemet, a föld mélységeibe jutnak.

А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

10 Szablya martalékaiul esnek el, és a rókáknak lesznek eledelei.

Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

11 A király pedig örvendezni fog Istenben; dicséri őt mindaz, a ki ő reá esküszik; mert bedugatik a hazugok szája.

А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.