Luka 6
1 Saaba daali, ke Jesu pendi i dii kpaabu nni, ke o ŋɔdkaaba togdi i dii ki ŋmani.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Farisieninba buali ba: Be ya po i ke i tie yaala n kua saaba daali?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jesu gaa mi maama ki ŋmiani ba: I ki cogi yaala n diani ya yogu mi koma bo cuo Daviid yeni o ŋɔdkaaba a?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 O kua ku jaanddiegu nni ki taa U Tienu lalaagu ki ŋmani, ki teni o ŋɔdkaaba ke bi mɔ ŋmani. Ama ke li nan bo ki cabi ke ban ŋmani, bi salyidkaaba bábá yaa ka.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Ke Jesu pugni ki maadi: O nufosaalo bijua n tie saaba canbaa.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Saaba daatɔli ke Jesu kua ku jaanddiegu nni ki tundi U Tienu maama. Nulo bá bo ye ke o nujienu kpe.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Bi yikodanba yeni Farisieninba bo kpaani ke ban cuo Jesu. Bi bo kpaagi o ke ban diidi ki lia o ba tebi a yiama saaba daali i:
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Ama, Jesu n bo bani bi maalma yeni, ke o maadi o yiamo: ... Fii ki sedi asalasiiga! Ke o fii ki sedi.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Ke Jesu maadi yaaba n sieni: N pia ibuali ki ba buali yi: Li bo dagdi ke tin tieni li bonŋanli bii ke ku bonbiigu i saaba daali i? Li dagdi ke tin fie o nulo miali bii tin ŋaa wan kpe i?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Ke o ligdi o ninbina bi po ki maadi li naaciemo: Tandi a nugu! ke o tandi. Ke li nugu paagi”
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Bi yikodanba yeni Farisieninba pala bo beni paaa, ke bi ji maadi bi ŋmiali nni ban ba taani ki tieni Jesu maama.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Lan daali, ke Jesu gɔ fuadi ki doni li juali po ki ba jaandi. Ke o jaandi U Tienu ku ñiamungu kuli.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 lan ti fandi ya yogu, ke o yiini o ŋɔdkaaba, ki lugdi bi siiga piiga n bonblie ki yini ba o ŋɔdkaaba.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simɔn yua ke o bo yini o Pieri, o ninjua Andre, Jaak, Jan, Fiilipi, Batelimi,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matiog, Toma, Saaki, Alfe bijua, Simɔn yua pali kɔni u dogu po.
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Jude, Jaaki bijua, yeni Juda Iskariyɔti yua n ti ba juodi ki kuadi o.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Jesu n bo ñani li juali po ki jiidi yeni ba, ke o sedi li gbangbanli po. o ŋɔdkaaba boncianla bo ye li kani, bi niba boncianla mɔ bo ye ki ñani Jude kuli nni, yeni Jerisalemi yeni Tiri dingbana nni yeni Sidɔn dogu nni.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Bi kuli bo baa ke ban cengi o, ki wan gɔ paagi ba. Yaaba ke asanpola bo mabi ba mɔ bo paagi.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Yua bo kpaani ke wan sii o kelima ke u paalu bo ña o gbanu nni ki paagdi i yiani buoli kuli.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 jesu bo gbagi ki diidi o ŋɔdkaaba ki maadi ba: Li pamanli tie yinba yaaba n tie talgnba yaali kelima yinba n ti baa ye U Tienu Diema nni.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Li pamanli tie ynba yaaba ke mi koma pia yi mɔlane yaali, kelima i ti ba guo. li pamanli tie yinba yaaba n buudi mɔlane kelima i ti baa laa i.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Bi niba ya ki bua yi, ki bieli yi, ki sugdi yi, ki biidi i yela kelima o nufosaalo bijua po, li pamanli baa tie i yaali.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Li bona ya ti baa yi, yin ya kpanbi leni li pamanli kelima i ñuadi ti baa yabi U Tienu deni. Bi yaajanba mɔ bo tieni U Tienu tondkaaba yeni.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Ama, yinba a piada, li ti baa bia i po kelima i lá ñuadi o.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Yinba yaaba n guo mɔlane, li ti baa bia i po kelima mi koma ti ba cuo yi. Yinba yaaba n laa mɔlane, li ti baa bia i po kelima i ti ba cagni, ki ya ye li pabɔncianla nni.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Yinba yaaba ke bi niba kuli pagi yi, li ti baa bia i po kelima bi yaajanba mɔ bo tie yeni leni ku faagu Tienu tondkaaba.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Yinba yaaba n cengi nni ne kuli, n bua maadi yaala ne: Ya bua man i nannanda, ya tie man mi ŋanma yaaba n ki bua yi po;
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 ya jaandi man ki ya miadi mi yedŋanma n jiidi yaaba n polgi bu ñɔbu po. Ya jaandi man yaaba n cagni po ya po.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Nulo ya pabi a tankpinyenli ŋan teni o tankpintɔli mɔ. Nulo ya taa a liadbiga ŋan cabi o a liadgbengli mɔ.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Yua mia ŋa ŋan teni o. Yua taa a bonla mɔ ŋan da buali o li po.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Ya tie man i lieba yin bua ke ban ya tie i po yaala.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 I ya bua yaaba n bua yi bábá, i maali ke i ba lá ya paabu n ŋani i? Bi tuonbiaddanba mɔ bua bi dɔnlinba.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 I tie mi ŋanma yaaba n mɔ tie yi mi ŋanma, i gɔ ti ba baa ti laa ñuadi i? Bi tuonbiaddanba mɔno ki tie mi ŋanma a?
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 I ya kpendi man ki daani ke bi ba guani ki ŋmiani yi, i gɔ ba lá ti bulcindi i? Bi tuonbiaddanba mɔ kpendi bi tuonbiaddanlieba ke ban guani ki ŋmiani ba.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Ama yinba, yin ya bua man i nannanda ki tie ba mi ŋanma, ya kpendi man ki da daani ke ban guani ki ŋmiani yi. I ya tie yeni i ñuadi ti baa yabi, i ti baa tie O Bado U Tienu bila kelima u ŋanbdi yaaba n ki tie mi ŋanma yeni bi tondanba.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 I báa gbie yeni mi ŋanma. Mɔ ya tie man yeni.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Da bu a lieba, bi kan bu a mɔ, da biandi a lieba, bi kan biani a mɔ. Ya di man sugli i lieba po, U Tienu ba di sugli i mɔ ya po.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Ya todi man i lieba U Tienu mɔ ba todi yi. U den bibni ya golungu n yabi ki ñagi ñagi ke li gbie ki yadi ki wulgi n po, kelima yin bigni maama ki puuni i lieba, U Tienu mɔ ti ba bigni yeni ki teni yi.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 O pua ba mi makpanjama ki maadi ba: O juamo ba fidi ki dadi o juanlielo? Ban bonblie kan baa ku buogu nni?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Tuonbanglo ki cie o canbáa. Ama ya tuonbanglo n ŋanbi ki bangi ki gbeni, o baa tien nani o canbáa yeni.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Be n cedi ke a nua ya muanu n ye a ninjua ninbili nni, ama ki nan ki nua ya dajenli n ye a ya ninbinli nni?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 A ba tieni ledi ki maadi a ninjua: «N ninjua tieni suo ke min ñani u muanu yu n ye a ninbinli nni? ŋalacidaano! Dá pandi ya daagu n ye a ninbinli nni o, ki ŋanbi ki nuali ki fidi ki ñani u muanu yu ye a ninjua ninbinli nni.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Ki tinŋanga kan loni ti luanbiidi. Tibiigu mɔ kan loni luanŋana. Bi bani tibu kuli yeni bu luana i.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Bi ki puadi kankana konkontibu po, bi gɔ ki puadi cancanba konkonbɔngu po.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 O numɔno n pia ya bonŋana o pali nni, o ñangi lani. O nubiigu n mɔ pia yaala o pali nni, o mɔ ñangi lani, kelima o nufosaalo pali nni n gbie yaala o ñangi lani.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 be n cedi ke i yii nni “Yonbdaano, Yonbidaano”! ki nan ki tie min maadi yaala?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 N bua waani yi yua cuoni n kani ki cengi n maama, ki gɔ tie man buali maama, yenyienu n naani yeni yaala.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 O tie nani ya nulo maa ku diegu. o gbiidi ke li ñuagi ki pan nandi ku tantiagu ki bili li fiagli. Ku bɔngu ya gbie ki yadi, mi ñima yi yili li diegu, ki nan kan ki guli gu kelima bi maa gu ke ku paa.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Ama yua cengi n maama kaa tie man buali maama o tie nani yua maa ku diegu ti tandi po kaa bili li fiagli. Ke ku bɔngu ya gbie ki yadi, ke mi ñima yili li diegu, ku ba wobi ki baa li yogu mɔno ki kpandi ku langbengu.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
