Luka 6
1 Mi fuodima daali dayenli Jesu n den tagi ki ki poandi ŋalikama kuani nni, o ŋoadikaaba den jobidi ŋalikama siandi ki nugi ki ŋmani.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Falisieninba bi tianba den yedi ba: “Be n teni ke yi tiendi yaala n kua mi fuodima daali?”
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jesu den goa ki yedi ba: “Naani yii cogi Dafidi n den tieni yaala mi koma n den cuo o, wani leni yaaba n den ye leni o kuli yoo,
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 ke o kua U Tienu diegu nni ki taa dupen bilikoa ki ŋmani, baa ke li kua nitoa kuli n ŋmani dupen yeni li yaa tie kopadicianba yaaka? Ama Dafidi den taa ki ŋmani ki teni yaaba n yegi leni o moko.”
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Jesu go den yedi ba: “O Joa Bijua n die mi fuodima daali.”
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Mi fuodima daali datoali Jesu den kua li balimaama bangima dieli nni ki bangi bi niba U Tienu maama. O joa den ye likani ke o jienu kuodi.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Li balimaama bangikaaba leni falisieninba den kpaagi Jesu ki baa le o ya baa paagi o mi fuodima daali, ke ban baa ban baa fidi ki kuli o leni yaala.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Jesu den bani ban bungi yaala ki yedi yua ya nu n kuodi: “Fii ki sedi siiga nne.” O den fii ki sedi.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Jesu den yedi ba: “N buali yi naani li pia u sanu tin tieni yaala n ŋani bi yaala n bia mi fuodima daali, ki faabi o nilo bi, ki bolini o yo?”
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 O den diidi ki lindi bi kuli ki yedi: O joa yeni: “tandi a nuu.” O den tandi u ke u paagi.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Bi pala den beni ŋali ke li pendi, ke bi juogi leni biyaba ban baa tieni Jesu yaala.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Laa yogunu Jesu den gedi li juali po ki baan jaandi. O den tieni ñamungu ki jaandi U Tienu.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Lan den fii ki fa o den yini o ŋoadikaaba, ki gandi bi siiga nni piiga n niba lie, ki yini ba bi tondiba.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Bi yela n tie na: Simono, Jesu n den yini yua Pieli leni o waalo Andile, leni Jaka leni Jan, leni Filipi leni Batelemi,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 leni Matiyu leni Toma, leni Alife bijua Jaka leni Simono, ban den yi yua o yankuadaano,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 leni Jaka bijua Jude, leni Judasa Isikalioto yua n den ti tua i janbi daano.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Jesu den jiidi li juali po leni ba, ki sedi u tialu po. O ŋoadikaaba toaba boncianla den ye li kani. Nitoaba moko den wuli ki ladi li kani, ki ñani Jedu nni kuli, leni Jelusalema, leni Tili leni Sidomi, ya dogu n baali mi ñincianma. Bi kuli den cua ki bua ki gbadi o maama, ki go bua wan paagi ba bi yiani po.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Mu cicibiadimu n den ye yaaba ya niinni ki yagini bi yama moko den paagi.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Ku niligu siiga yua kuli den moandi ki bua ki sii o kelima u paalu den ña o niinni ki paagidi bikuli.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Lani Jesu den yaadi ki diidi o ŋoadikaaba ki yedi: “Li pamanli ye leni yinba yaaba n tie a luoda kelima U Tienu diema tie yi yaama. Li pamanli ye leni yinba, mi koma n pia yaaba moala kelima yi baa guo.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Li pamanli ye leni yinba yaaba n buudi moala na, kelima yi baa ti ya laa.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Li pamanli ye leni yimo bi niba ya nani yi, ki deli yi ki ñandi bi siiga, ki sugidi yi, ki sengi yi nani ti bonjoagindi yeni kelima o Joa Bijua yaapo.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Li ya tua yipo yeni ya daali, yin mangi mani yi pala ki ya yugi ki ciini li pamanli po kelima ya panpaani n bili yipo tanpoli po yaba. Kelima bi yaajanba moko den tuuni bi sawalipuaba yene.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Ama fala baa ye leni yinba a piada, kelima yi mali ki baa yi yemanma no.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Fala baa ye leni yinba yaaba n pia ke li kandi moala na kelima mi koma baa ti gbadi yi. Fala baa ye leni yinba yaaba n laa ti laadi moala na, kelima yi pala baa ti boandi yin ya mua ti ninsiidi.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Fala baa ye leni yi bi niba kuli ya ti pagi yi, bi yaajanba moko den pagi bi sawalipua-faadanba yene.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Yinba yaaba n cengi n maama, n yedi line: ya bua mani yi yibalinba, ki ya tiendi yaala n ŋani yaaba n nani yi po.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Ya gaaliti mani yaaba n solini yi ki ya jaandi yaaba sugidi yi po.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Nilo ya pabi a kpianyendu po, ŋan pegidi ki teni o une mo. Nilo ya fie a liadicianli, ŋan da yie ke o kan ga a liaditediga mo.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Pa yua n mia ŋa kuli. Nilo ya fie ŋa ŋan die yaala, da goa ki buali o la.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Yin ya tiendi bi niba po nani yin bua ban ya tiendi yipo maama.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Yi ya bua yaaba n bua yi, bi baa pagi yi yeni mo lede? Baa ti tuonbiadi danba moko bua yaaba n bua ba.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Yi ya ŋanbidi yaaba n ŋanbidi yipo yaapo, bi baa pagi yi yeni mo lede? Ti tuonbiadi danba moko tiendi yene.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Yi ya ledi yin daani ke yaaba n baa goa ki pa yi yi ligi, bi baa pagi yi yeni mo lede? Ti tuobiadanba moko ledi bi tuonbia-danlieba bi ligi, ke ban goa ki pa ba.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Ama yin ya bua mani yi yibalinba, ya ŋanbidi mani bi niba po, ki ya ledi ba ki da daani ke yi baa goa ki ga bi kani liba. Yeni yi panpaani baa yaba, yi baa tie U Tienu yua n ye ŋali tanpolijoma bila, kelima wani, o ŋanbidi bi ŋanwaadanba leni bi nibiadiba kuli po.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Yin ya tiendi mani mi ŋanma nani yi Baa moko n tiendi mi ŋanma maama yeni.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Yin da ja mani ti buudi ke U Tieni n da ti jia leni yimo ti buudi. Yin da bu ki cuo oba ke ban da bu ki cuo yimo. Lani bi kan jia ki bili yimo ya cuonu. Ya tiendi mani yi nisaalilieba po sugili bi tagili po, Lani bi baa tieni yimo yaapo sugili yi ya tagili po.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Ya puuni mani, lani bi baa puuni yimo ki bigidi yipo bonŋanla, ki ñiigi ki yegini ki kuodi ŋali lan cuudi. Bi baa taa yin bigidi nitoaba po leni ya bonbiigikaala, ki biigi yimo yaapo.”
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Jesu den pua ba mi kpanjama ki yedi: “Naani o juamo baa fidi ki dadi o juana bii? Bani niba lie yeni kuli kan baa ku buogu nnii?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 O ŋoadikoa ki cie o canbaa, ama ya ŋoadikoa n bangi ki gbeni, o baa naani leni o canbaa.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Be yaapo ke a nua ya muagu n ye a lielo nunbu nni, ki naa nua ya dajengu n ye a yaabu nni?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Liga lede ke a baa yedi a kpiilo: 'N kpiilo, cedi min ñani ya muagu n ye a nunbu nni,' fini yua n ki nua ya dajengu n duogi a yaabu nni? Fini pala lie daano, ŋan kpa ñani ya dajengu n duogi a ya nunbu nni, lane a baa fidi ki la bonŋanla ŋan baa ñandi ya muagu n ye a lielo yaabu nni maama.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Tiŋanbu kan luoni ya bonluonkaala n ki ŋani. Ya tibu n ki ŋani mo kan luoni ya bonluonkaala n ŋani.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Bi bandi tibu kuli kelima bu bonluonkaala poe. Bi kan sobidi a kankana ku konkongu po, bi kan go sobidi i cabi bu kpatanluanbu po.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 O niŋamo ñandi o pali bonŋanla nni yaala n ŋani, o nibiado mo ñandi o bonbiadila nni yaala n bia, kelima o nilo maadi yaala n gbie o pali nne.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Be n teni ke yi yii nni: 'O Diedo, o Diedo,' ki naa tiendi min yedi yaala?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 N baa waani yi yua n cua n kani ki gbadi n maama ki tieni min yedi yaala kuli n naani leni yua.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 O tie nani ya nilo n den bua ki maa li dieli. O den gbiidi ŋali ke li ñuagi ki pundi ku tangu, ki pu li tanpuuli ku yaapo ki maa o dieli. Li ñingocianli n den cua ki puubi ki tugi li dieli yeni, maa den fidi ki ŋmiagi li kelima li den maa ku tangu po.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Ama yua n gbadi n maama ki naa tieni man yedi yaala, omo tie nani ya nilo n maa li dieli ki naa kpa gbiidi ki pu li tanpuuli, ama ki pu ku tanbiigu po. Li ñingocianli n den puubi ki tugi li ya yogunu liga, li den baa. Li diali yeni mudima den bia.”
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
