Luuqaasa 6
1 Issi Sambbaata gallas Yesuusi gistte gade giddora aadhdhees. Yesuusa tamaareti tiya bangga duuthidi bantta kushen shirkkidi moosona.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Shin Farisaaweta giddofe issoti issoti, “Sambbaata gallas oothanaw bessonnabaa ays ootheetii?” yaagidosona.
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yesuusi enttako zaaridi, “Dawitey koshattida wode baara de7eyssatara issife oothoyssa nabbabibeekketii?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Xoossa Keethi gelidi Ayhude kahineta xalaalas bessiya daabbuwa mis; baara de7eyssataskka immis” yaagis.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Qassi Yesuusi, “Asa Na7ay Sambbaata Goda” yaagis.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Hara Sambbaata gallas Yesuusi Ayhude Woosa Keethi gelidi tamaarssees. He bessan ushachcha kushey gunddida issi asi de7ees.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Higge asttamaaretinne Farisaaweti iya mootanaw gaaso koyidi Sambbaata gallas pathiko be7ana gidi naagoosona.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Shin Yesuusi entta qofaa eridi kushey gunddida uraakko, “Denddada asaa gidduwan eqqa” yaagis. Uraykka denddi eqqis.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Yesuusi, “Ane ta hinttena issibaa oychchays; Sambbaata gallas oothanaw bessey lo77obayeyye iitabaye? Shemppo ashoyye woykko dhaysso?” yaagis.
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Qassi Yesuusi iya yuushuwan de7iya asaa yuushshi xeellidi uraakko, “Ne kushiya piddi ootha” yaagis. Uraykka I gidayssada oothin kushey paxis.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Shin higge asttamaaretinne Farisaaweti daro yilotidosona. Yesuusa bolla ay oothinoo gidi bantta giddon maqettidosona.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 He wode gallasatappe issuwan Yesuusi woossanaw deriya bolla keyis. Qamma kumethaa Xoossaa woossishe aqis.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Wonttethe ba tamaareta xeegidi entta giddofe tammanne nam77ata dooris. Enttanakka, “Hawaareta” gidi sunthis.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Enttika, Phexiroosa gidi sunthida Simoona, iya ishaa Inddiriyasa, Yayqooba, Yohaannisa, Filiphphoosa, Bartolomiyoosa,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Maatoosa, Toomasa, Ilfiyoosa na7aa Yayqooba, ba biittaas mishettiya Simoona,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Yayqooba na7aa Yihudanne Yesuusa aathi immida Asqoroota Yihuda.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Yesuusi enttara issife deriyappe wodhdhidi denbba bessan eqqis. Iya tamaaretappe daroti he bessan de7oosona Yihuda biitta ubbaafe Yerusalaameppe, Xiroosappenne Sidoona abbaa gaxappe yida daro asay de7ees.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Entti yiday I tamaarssiyabaa si7anawunne bantta harggiyafe paxanaassa. Tuna ayyaanan waayettiya asatikka paxidosona.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Wolqqay iyappe keyidi asa ubbaa pathiya gisho asay iya bochchanaw koyoosona.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Ba tamaaretakko xeellidi hayssada yaagis: “Hinttenoo, manqoto, hintte anjjettidayssata; Xoossaa kawotethay hinttessa.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Hintte ha77i koshatteyssati anjjettidayssata, hintte kallana. Hintte ha77i yeekkeyssati anjjettidayssata hintte miicana.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Asay hinttena Asa Na7aa gisho, ixxiya wode, hinttena hiliya wode, hinttena entti toochchiya wodenne, iita sunthi entti hinttew immiya wode hintte anjjettidayssata.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 “Hekko, hintte woytoy salon gita gidiya gisho he wode ufayssan guppite. Ays giikko, beni entta aawati nabeta bolla hessada oothidosona.”
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 “Shin dureto hinttena ayye; hintte ha77i lo77o duussaa ekkideta.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Ha77i kallidayssato hinttena ayye; hintte koshattana. Ha77i miiceyssato hinttenoshsho hintte kayottananne yeekkana.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Asi ubbay hintte lo77otethaa xalaala odiya wode hinttena ayye. Entta aawati beni worddanchcho nabeta bolla hessada oothidosona.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 “Shin tana si7iya hinttes ta odays; hintte morkketa siiqite hinttena ixxeyssatas lo77obaa oothite.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Hinttena qanggeyssata anjjite, hinttena naaqqeyssatas woossite.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Issi bagga shakalaa baqqeyssas hankko baggaaka bessa. Ne laxana ekkana geyssas ne shaamiziyakka gujjada imma.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Nena woossiya ubbaas imma; neeppe ekkida oonakka zaaro gada oychchofa.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Asay hinttew oothana mela hintte koyabaa ubbaa hintteka asaas oothite.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 “Hintte hinttena dosiya asata xalaala dosikko, ay galati hinttew de7ii? Hari attoshin, nagaranchchotikka banttana siiqeyssata siiqoosona.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Hinttew lo77obaa ootheyssata xalaalas lo77obaa oothiko hinttew ay galati de7ii? Nagaranchchotikka hessada oothoosona.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Tal77e zaarana asa xalaalas hintte tal77iko ay dumma galatetteetii? Nagaranchchotikka guye zaarana asi be7idi tal77osona.”
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 “Shin hintte morkketa siiqite enttaw lo77obaa oothite. Guye ekkanaw qopponna tal77ite. Hessan hintte ekkana woytoy gita gidana. Hintte Ubbaafe Bolla Xoossaa nayta gidana. I bana galatonnayssatasinne iitatas keeha.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Hintte aaway keeha gidoyssada hintteka keeha gidite.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 “Asa bolla pirddofite; hintte bolla pirddettenna. Hintte borettonna mela oonakka boroppite. Atto giite; Xoossay hinttew atto gaana.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Immite; hinttew imettana. Hintte makkidaban hinttew zaari makettana, ubbarakka lo77o makkiyaban baqqidi, suuddi kunthidi, laalettana gakkanaw hinttew maketi imettana” yaagis.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Qassika Yesuusi yaagidi enttaw leemiso odis; “Qooqey qooqe kaalethanaw dandda7ii? Kaalethiko nam77ayka woli ekkidi aafon wullokonayye?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Tamaarey asttamaareppe aadhdhenna. Shin loythi tamaarida uray ba asttamaariyatho hanees.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 “Ne ishaa ayfiyaan de7iya buuriya ays be7ay? Ne ayfiyaan de7iya tuussi daaneyssa ays be7ikki?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Ne ayfiyaan de7iya tuussi daaneyssa be7onna ne ishaakko, ‘Ta ishaw ne ayfiyaan de7iya buuriya kesso’ gaanaw waana dandda7ey? Neno cubbuwaw, koyrottada ne ayfiyaan de7iya tuussi daaneyssa kessa. Hessafe guye, ne ishaa ayfiyaan de7iya buuriya kessanaw geeshshada xeellana.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 “Lo77o mithi iita ayfe ayfenna; hessadakka iita mithi lo77o ayfe ayfena.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Ayfe ayfiyaa mithi ubbay ba ayfiyaan erettees. Agunthafe balase mitha ayfey maxettenna qassi laadeppe woyne ayfey maxettenna.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Lo77o asi ba wozanan kumida lo77obaappe lo77obaa kessees. Iita asi ba wozanan kumida iitabaappe iitabaa kessees. Asi ba wozanan kumidi palahidabaappe ba doonan haasayees.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 “Ta geyssa ootheketa, shin yaatin ays tana, ‘Godaw, Godaw, geeti?’
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Taakko yeynne ta qaala si7idi poliya ubbay oona daaniyakko ta hinttena bessana.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 I keethe keexanaw ziqqi oothi, olla bookkidi, garssan de7iya zaalla bolla keethaa essida cincca uraa daanees. Di7oy di77idi he keethaa sugis, shin minthidi keexida gisho, qaaxxanaw dandda7ibeenna.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Shin ta qaala si7idi oothonay ba keethaa shafe biitta bolla keexida uraa daanees. Di7oy di77idi he keethaa sugida wode ellesidi kunddis. He keethay wolqqaama kunddethi kunddis” yaagis.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
