Psalm 17
1 Ein Gebet, von David. - Gerechte Sache höre, Herr! Mein Flehen merk! Vernimm mein Beten mit den Lippen sonder Trug!
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Nur Recht ergeht von Deinem Angesicht; untrüglich schauen Deine Augen.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Wenn Du das Herz mir prüftest, in der Nacht es überraschtest und gründlich mich durchforschtest, fändst Du nicht, daß ich gedacht, was meinen Mund nicht überschreiten durfte.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Und bei den Löhnen für die Leute gab ich acht nach Deines Mundes Worten auf den Lebensunterhalt.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Und meine Schritte hielten fest an Deinen Gleisen nicht wankten meine Tritte.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 So rufe ich zu Dir, daß Du mich, Gott, erhörest! Neige Dein Ohr zu mir! Auf meine Rede höre!
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Erzeige Deine Wundergüte, Retter derer, die vor ihren Widersachern bei Deiner Rechten Zuflucht suchen!
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Dem Augensterne gleich behüte mich! Verbirg mich in dem Schatten Deiner Flügel
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 vor Frevlern, die mich überfallen, vor meinen Feinden, die mich voller Gier bedrängen!
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Fühllos verschließen sie ihr Herz; im Übermute spricht ihr Mund.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Sie stürzen sich auf mich, umringen mich; zu Boden senken sie die Augen. -
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Er gleicht dem Löwen, der auf Beute lauert, dem Jungleu im Verstecke.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Auf, Herr! Tritt ihm entgegen! Wirf ihn nieder! Errette mich vor Bösewichten durch Dein Schwert,
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 vor Leuten, Herr, durch Deine Hand, vor Leuten, deren Teil im Leben nur die Welt, ja, durch Dein Schwert vor solchen, die ein Schlemmerleben führen, und die samt ihren Kindern voll gesättigt sind, und die, was übrigbleibt, den Enkeln hinterlassen können!
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Ich aber schaue durch Gerechtigkeit Dein Angesicht und labe mich an Deinem Anblick voll Begier.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
