Luqaassa 6
1 Issi sanbbata gallas Yesussay kaththa giddora aadhdhi bishin iza kaallizayti tiya xuphi ekkidi ba kushen shigechchi mishni,
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Farsawistappe issi issi asati sanbbata gallas oothanas besoonttaysa ays oothetii? gida.
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Yesussaykka istas Daawuttey izara diza asati gafida wode Daawutey oothidaysa nabbabibeyketii? giidi zaarides.
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Izi Xoossa keeth gelidi qeeseti xalla maana mala azazettida dumma ukeetha bees miidi benara dizaytas immides.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Qassekka Yesussay asa nay sanbbata Goda giidi istas yoottides.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Yesussaykka hara sanbbata gallas mukurabe gelidi tamarisishin oshacha kushey silida issi assi heen dees.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Muse woga tamaarisizaytine Farsaweti Yesussa mootanas gaasso koyidi ane izi sanbbata gallassan addeza pathiko beyana giidi naagishe gam77ida.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Yesussaykka ista wozana qofa eridi kushey silida addeza wurso sinthan denda eqqa gides. addezzika dendi eqqides.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Yesussaykka ista ta intena issi miish ane oychchays sanbbata gallas oothanas bessizay lo7o ootho woykko iita oothoo? Shemppo asho woykko dhaysoo? giidi oychchides.
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Qassekka Yesussay ba yuushon diza wursi yuushi xellidape guyyen addeza ne kushe piddisa gides. Addezzika Yesussay gida mala oothides. Iza kusheykka paxides.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Gido attin asati hanqettida, Yesussa bollankka ay oothanas koshizakonne ba giddon zorettida.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 He gallassatappe issi gallas Yesussay woosanaas zuma bolla kezidi qamma kumeth Xoossa woosishe aqides.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Gadey wonitishin bena kaallizayta xeeygidi istafe tammanne nam77anta doorides. Istaka hawarista giidi sunthidees.
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Istika Phexirosa giidi sunthida Simoonane iza isha Indirassa, Yaqobe, Yanisa, Pilphosa, Barttalemossa,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matosa, Toomassa, Ilfiyosa na Yaqobe, ba deres olatana giigetiza Simoona,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Yaqobe na Yudane Yesussa aathi immida asqqoroto Yuda.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Yesussaykka istara issife zuma bollafe duge wodhdhidi denba son eqqides. Iza kaallizaytappe daro asay heen dees, Yihudappene Yerusalemeppe, qassekka Xirosappenne Sidona abba achchafe yida keehi daro asaykka heen dees.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Istika yiday Yesussay gizaysa siyanasinne harggefe paxannasa. tuna ayaanaykka wayssizayti wuri paxida.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Wolqqayka izappe kezidi darota pathiza gish asay wuri iza bochchannas yides. ufaysanne gaasota
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Yesussaykka bena kaallizaytas hiz gides Xoossa kawotethay intes gidida gish inteno manqqoto inte anjettidayta,
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Inte guyyeppe kaallanna gish ha7i gafizayto inte anjettidayta, inte guyyeppe miicana gish inteno ha7i yekkizayto inte anjettidayta,
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 asay ta gish intena ixxishin, ba giddofe shaakkishin, borishin intena iita sunthara xeygishn inte anjettidayta,
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Intes salon gita woytoy diza gish he wode ufaysan guppite, ays giiko ista aawati nabeta bolla hessaththo oothida.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Gido attin inteno dureto inte ha7i ufa77ettida gish intena ayye,
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 inteno ha7i kalidayto intena ayye inte guyyeppe yeekkana, inte guyyeppe michistanasinne yeekkana gish inteno ha7i miicizayto intes ayye inte guyyepe yekana,
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 asi wuri inte gish lo7o haasa7iza wode intena ayye ana, ays giiko ista aawati wordo nabetas hessa mala oothida.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Gido attin ta yootizaysa siyizayto tani intes yootizay inte morketa siiqite, intena ixxizaytas lo7o oothite,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 intena qanggizayta anjite, intena qohizaytas woosite,
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 issi shagalan baqqikko, nam77antho shagala gujja bessa, oonine ne bollara mayidaysa qaari ekkikko gaathara mayidaysakka diggofa.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Nena woosiza wursos imma, ne miishsha ekkida assi zars immana mala oychchofa.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 asi intes oothanna mala inte koyizaysatho intekka hara asas oothite.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Nagaranchattikka bena siiqizayta siiqiza gish inte intena siiqizayta xalla siiqikko intes ay dumma anjjoy dizee?
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Inte intes lo7o oothizaytas xalla lo7o oothikko intes ay dumma anjjoy dizee? Ays giikko nagaranchattikka hessaththo oothiza.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Tal7e ekkidi zaarana danda7etes gizaytas xalla inte tal7ikko inte hara ay dumma anjjo demmanee? Ays giiko nagaranchatika isti tal7idaysa sire zaaridi ekkanas nagaranchatas tal7etesi.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Gido attin Xoossi bena galatontaytasinne iitatas keeha gidida mala inte morketa siiqite, lo7o oothite, guyyepe zaaridi ekkanas qoponta dishe tal7e immite, hessanika intes kushe zaaroy gita gidana, qassekka inte woga Xoossa na gidana.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Inte aaway keha gidida mala intekka kiyata gidite.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Inte harata bolla pirdoppite inte bollakka pirdetena, inte bolla firday darontta mala harata bolla firda darssoppite, asas atto gite inteskka atto geetetana.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Immite inteskka imettana, intes inte makkida miishshan simmidi makkistana gish naaqi baqqettiddi, yigettidi, kumidi woran gukanashe lo7o makkiza miishshan makettidi inte ki7on idiman imistana.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Qassekka Yesussay istas leemuso hiz gidi yoottides “qooqqey qooqe kaalethanas danda7izee? kaalethikkokka nam77ati issay issara oykettidi ollan gelettennee?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Tamaarey bena tamaarisizaddeppe aadhdhenna, gido attin lo7ethi tamaarida asi wuri ba astaamare mala gides.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Ne ayfe giddon diza tuussa xeellonta dashe ne isha ayfe giddon diza buura ays xellayii?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Ne ayfen diza tuussa beyontta ne isha tani ne ayfen diza buura ane kessays gaanas wosta danda7ayii? Neno milatisizayso koyrotada ne ayfen diza tuussa kessa, hessafe guye ne isha ayfen diza buura kessanas lo7etha xeellandasa.”
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Lo77o mithi iita ayfe ayfenna, qassekka iita mithi lo7o ayfe ayfenna.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Mithi wurikka ba ayfe ayfen ereetes, agunthafe balase geettetiza miththa ayfey maaxettenna, laadeppe woyne ayfey qanxxettenna.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Lo77o asi ba wezina kumida lo7o miish kesses, iita asikka ba wezina kumida iita miishshafe iita kesses, asi wurikka ba wezina kumi palahidaysa ba duunan hassa7ees.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Tani gizaysa oothekista shin ays tana “Godo Godo” geetii?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Taako yiidine ta qaala siyyidi polizay wuri oonna milatizakkonne ta intena bessana, keethe keexanas ziq oothi bookkiddi shuchcha bollan ba keeth keexida asa milates. Haro haathi yiidi he keeththa suggides, gido attin minni keexetida gish qaathanas dandd7ibeynna.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Gido attin ta qaala siiyidi polonta asi ba keeth lo77ethi bassonttanne garssan shuchcha yegontta keexida asa milates, haroykka keeththa sugin keethay heeraka kundidi iita lalethi laletides.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
