Proverbes 14

1 Une femme sage édifie sa maison; l’insensée détruira de ses propres mains celle même qui était construite.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 Celui qui marche par un droit chemin, et qui craint le Seigneur, est méprisé par celui qui marche dans une voie infâme.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.

3 Dans la bouche d’un insensé est la verge de l’orgueil; mais les lèvres des sages les gardent.

В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 Où il n’y a point de bœufs, la crèche est vide; mais où abondent les moissons, là est manifeste la force du bœuf.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 Un témoin fidèle ne ment pas, mais un témoin trompeur profère le mensonge.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 Le railleur cherche la sagesse, et ne la trouve pas: la doctrine des prudents est facile.

Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.

7 Va contre l’homme insensé, et qui ne connaît pas les lèvres de la prudence.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 La sagesse d’un homme habile est de comprendre sa voie; et l’imprudence des insensés est errante.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 L’insensé se jouera du péché; et c’est parmi les justes que demeurera la grâce.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.

10 Quant au cœur qui connaît l’amertume de son âme, un étranger ne se mêlera pas dans sa joie.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 La maison des impies sera détruite; mais les tabernacles des justes seront florissants.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 Il est une voie qui paraît droite à l’homme; mais ses issues conduisent à la mort.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 Le rire de douleur sera mêlé, et le deuil occupe les extrémités de la joie.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 L’insensé sera rempli de ses voies; mais au-dessus de lui sera l’homme vertueux.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.

15 L’innocent croit à toute parole: l’homme avisé considère ses pas. Pour un fils trompeur il n’y aura rien de bon: mais à un serviteur sage ses actes seront prospères, et sa voie sera dirigée.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 Le sage craint et se détourne du mal: l’insensé passe outre et a confiance.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 L’impatient commettra des actions de folie; l’homme artificieux est odieux.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 Les tout petits posséderont la folie; et les hommes avisés attendront la science.

Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 Les méchants seront couchés par terre devant les bons; et les impies devant les portes des justes.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,

20 Même à son prochain, le pauvre est odieux; mais les amis des riches sont nombreux.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 Celui qui méprise son prochain pèche; mais celui qui a pitié du pauvre sera bienheureux. Celui qui croit au Seigneur aime la miséricorde.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 Ils s’égarent, ceux qui opèrent le mal: la miséricorde et la vérité préparent des biens.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро

23 Dans tout travail sera l’abondance: mais où il y a beaucoup de paroles, là fréquemment est la détresse.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 La couronne des sages, ce sont leurs richesses; la sottise des insensés, l’imprudence.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.

25 Un témoin fidèle délivre des âmes: et celui qui est double profère des mensonges.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.

26 Dans la crainte du Seigneur est une confiance ferme; et à ses enfants sera l’espérance.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 La crainte du Seigneur est une source de vie, afin qu’on évite la ruine de la mort.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 Dans la multitude du peuple est la gloire d’un roi; et dans le petit nombre des sujets l’ignominie d’un prince.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 Celui qui est patient se gouverne avec une grande prudence; mais celui qui est impatient signale sa folie.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 La vie des chairs, c’est la santé du cœur: la carie des os, l’envie.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 Celui qui opprime un indigent, outrage le créateur de cet indigent; mais celui-là l’honore, qui a pitié d’un pauvre.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 À cause de sa malice, l’impie sera rejeté; mais le juste espère dans sa mort même.

Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.

33 Dans le cœur de l’homme prudent repose la sagesse; et elle instruira tous les ignorants.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 La justice élève une nation; mais le péché fait les peuples malheureux.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 Un ministre intelligent est bien accueilli du roi; celui qui est inutile endurera son courroux.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.