Luc 6
1 Or, il arriva qu’un jour de sabbat, second-premier, comme Jésus passait par les blés, ses disciples arrachaient les épis et en mangeaient, en les froissant dans leurs mains.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Quelques-uns des pharisiens leur disaient: Pourquoi faites-vous ce qui n’est point permis les jours du sabbat?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jésus leur répondant, dit: N’avez-vous point lu ce que fit David lorsqu’il eut faim, lui et ceux qui étaient avec lui;
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Comment il entra dans la maison de Dieu, et prit les pains de proposition, en mangea, et en donna à ceux qui étaient avec lui, quoiqu’il ne soit pas permis d’en manger, si ce n’est aux prêtres?
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Et il ajouta: Le Fils de l’homme est maître même du sabbat.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Il arriva, un autre jour de sabbat, qu’il entra dans la synagogue, et qu’il y enseignait. Or il y avait là un homme dont la main droite était desséchée.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Et les scribes et les pharisiens observaient s’il le guérirait le jour du sabbat, afin de trouver de quoi l’accuser.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Mais il connaissait leurs pensées; il dit à l’homme qui avait la main desséchée: Lève-toi et tiens-toi là debout au milieu. Et, se levant, il se tint debout.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Alors Jésus leur dit: Je vous le demande, est-il permis, les jours du sabbat, de faire du bien ou du mal, de sauver une âme ou de la perdre?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Et après les avoir regardés tous, il dit à l’homme: Etends ta main. Il retendit, et sa main redevint saine.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Mais eux, remplis de dépit, se consultaient sur ce qu’ils feraient à Jésus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Il arriva qu’en ces jours-là il se retira sur la montagne pour prier, et y passa toute la nuit à prier Dieu.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Et quand le jour fut venu, il appela ses disciples, et il en choisit douze d’entre eux (qu’il nomma aussi apôtres):
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Simon, auquel il donna le surnom de Pierre, et André son frère; Jacques et Jean; Philippe et Barthélemi;
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthieu et Thomas; Jacques, fils d’Alphée, et Simon, appelé le Zélé;
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas, frère de Jacques, et Judas Iscariote, qui fut le traître.
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Et, descendant avec eux, il s’arrêta dans une plaine, de même que la troupe de ses disciples, et une grande multitude de peuple de toute la Judée, de Jérusalem, de la contrée maritime, de Tyr et de Sidon,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Qui étaient venus pour l’entendre et pour être guéris de leurs maladies. Or ceux aussi qui étaient tourmentés par des esprits impurs, étaient guéris.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Et toute la foule cherchait à le toucher, parce qu’une vertu sortait de lui, et les guérissait tous.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Alors Jésus, les yeux levés sur ses disciples, dit: Bienheureux, ô pauvres! parce qu’à vous appartient le royaume de Dieu.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Bienheureux, vous qui maintenant avez faim, parce que vous serez rassasiés. Bienheureux, vous qui pleurez maintenant, parce que vous rirez,
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Vous serez heureux lorsque les hommes vous haïront, vous éloigneront, vous injurieront, et rejetteront votre nom comme mauvais, à cause du Fils de l’homme.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Réjouissez-vous en ce jour-là, et tressaillez d’allégresse, parce que votre récompense est grande dans le ciel; car c’est ainsi que leurs pères faisaient aux prophètes.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Cependant, malheur à vous, riches, parce que vous avez votre consolation.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Malheur à vous qui êtes rassasiés, parce que vous aurez faim. Malheur à vous qui riez maintenant, parce que vous gémirez et vous pleurerez.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Malheur, quand les hommes vous loueront, car c’est ainsi que leurs pères faisaient aux faux prophètes.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Mais je vous dis, à vous qui écoutez: Aimez vos ennemis, faites du bien à ceux qui vous haïssent.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Bénissez ceux qui vous maudissent, et priez pour ceux qui vous calomnient.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 À quiconque vous frappe sur une joue, présentez encore l’autre. Et pour celui qui vous prend votre manteau, laissez-le prendre votre tunique.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Donnez à quiconque vous demande; et ne redemandez point votre bien à celui qui vous le ravit.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Comme vous voulez que les hommes vous fassent, faites-le leur pareillement.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Si vous aimez ceux qui vous aiment, quel est votre mérite? puisque les pécheurs aiment aussi ceux qui les aiment.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Et si vous faites du bien à ceux qui vous en font, quel est votre mérite? puisque les pécheurs même le font.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Et si vous prêtez à ceux de qui vous espérez recevoir, quel remerciement méritez-vous? car les pécheurs aussi prêtent aux pécheurs, pour en recevoir un pareil avantage.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Mais vous, aimez vos ennemis, faites du bien et prêtez, sans en rien espérer, et votre récompense sera grande, et vous serez les fils du Très-Haut; car il est bon pour les ingrats même et pour les méchants.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Soyez donc miséricordieux, comme votre Père est miséricordieux.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Ne jugez point, et vous ne serez point jugés; ne condamnez point, et vous ne serez point condamnés; remettez, et il vous sera remis.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 Donnez, et il vous sera donné; on versera dans votre sein une bonne mesure, pressée, bien remuée, et débordante. Car on usera pour vous de la même mesure dont vous aurez usé pour les autres.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Il leur faisait aussi cette comparaison: Un aveugle peut-il conduire un aveugle? ne tomberont-ils pas tous deux dans une fosse?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Le disciple n’est point au-dessus du maître; mais tout disciple sera parfait, s’il est comme son maître.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Pourquoi voyez-vous la paille dans l’œil de votre frère, et n’apercevez-vous point la poutre qui est dans votre œil?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Ou comment pouvez-vous dire à votre frère: Mon frère, laisse-moi ôter la paille de ton œil, ne voyant pas toi-même la poutre qui est dans le tien? Hypocrite, ôte premièrement la poutre de ton œil, et alors tu verras à ôter la paille de l’œil de ton frère.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Un arbre n’est pas bon s’il produit de mauvais fruits, et un arbre n’est pas mauvais s’il produit du bon fruit.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Car chaque arbre se connaît par son fruit. On ne cueille point de figues sur des épines, et on ne vendange point du raisin sur des ronces.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 L’homme bon tire le bien du bon trésor de son cœur; et l’homme mauvais tire le mal du mauvais trésor. Car la bouche parle de l’abondance du cœur.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Mais pourquoi m’appelez-vous Seigneur, Seigneur, et ne faites point ce que je dis?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Quiconque vient à moi, écoute mes paroles et les met en pratique, je vous montrerai à qui il est semblable.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 Il est semblable à un homme qui, bâtissant une maison, a creusé très avant, et en a posé le fondement sur la pierre: l’inondation survenant, le fleuve s’est brisé contre cette maison, et n’a pu l’ébranler, parce qu’elle était fondée sur la pierre.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Mais celui qui écoute et ne pratique point, est semblable à un homme qui a bâti sa maison sur la terre, sans fondement: le fleuve s’est brisé contre elle, et elle s’est écroulée aussitôt; et la ruine de cette maison a été grande.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
