Luc 18
1 Il leur montra encore par une parabole, qu'il faut toujours prier, sans se lasser jamais.
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 Il leur dit: «Il y avait dans une ville un juge qui ne craignait point Dieu et qui ne respectait personne.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 Il y avait aussi dans cette ville une veuve qui venait lui dire: «Fais-moi justice de ma partie adverse.»
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Pendant longtemps il s'y refusa; mais ensuite il dit en lui-même: «Encore que je ne craigne point Dieu et que je ne respecte personne,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 toutefois, parce que cette veuve m'importune, je lui rendrai justice, afin qu'elle ne vienne pas éternellement me rompre la tête.»
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 Le Seigneur dit: «Entendez-vous ce que dit ce juge inique?...
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 Et Dieu ne rendrait pas justice à ses élus, qui crient à lui jour et nuit!... et il tarde à le faire!
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Je vous dis qu'il leur rendra prompte justice; seulement, quand le Fils de l'homme viendra trouvera-t-il la foi sur la terre?»
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 Il ajouta cette parabole, en vue de certaines personnes qui se flattent d'être justes, et qui méprisent les autres:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 «Deux hommes montèrent au temple pour prier; l'un était pharisien, l'autre publicain.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Le pharisien, la tête haute, priait ainsi en lui-même: «Dieu, je te rends grâce de ce que je ne suis pas comme le reste des hommes, qui sont ravisseurs, injustes, adultères, ni même comme ce publicain:
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 je jeûne deux fois la semaine; je donne la dîme de tous mes revenus.»
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 Et le publicain, se tenant à distance, ne se permettait pas même de lever les yeux au ciel; mais il se frappait la poitrine, en disant: «Dieu, sois apaisé envers moi, qui suis un pécheur.»
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Je vous déclare que celui-ci s'en alla justifié dans sa maison, plutôt que celui-là; car quiconque s'élève sera abaissé, et celui qui s'abaisse sera élevé.»
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Quelques personnes lui amenèrent aussi leurs petits enfants, afin qu'il les touchât. Ses disciples l'ayant vu, reprenaient ces gens;
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 mais Jésus appela les enfants, et dit: «Laissez venir vers moi ces petits enfants, et ne les en empêchez pas, car le royaume de Dieu est à ceux qui leur ressemblent.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 En vérité, je vous dis que si l'on ne reçoit pas le royaume de Dieu avec les dispositions d'un petit enfant, l’on n'y entre point.»
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 Alors un président de synagogue lui adressa cette question: «Bon Maître, que dois-je faire pour hériter la vie éternelle?» (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 Jésus lui dit: «Pourquoi m'appelles-tu bon? Dieu seul est bon.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Tu connais les commandements: «Ne commets point adultère; ne tue point; ne dérobe point; ne porte point de faux témoignage; honore ton père et ta mère»
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 Cet homme répondit: «J'ai gardé tous ces commandements dès ma jeunesse.
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Jésus, entendant cette déclaration, lui dit: «Il te manque encore une chose: vends tout ce que tu as, distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans les cieux; puis viens, et suis-moi.
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 Cet homme ayant entendu ces paroles, devint tout triste, car il était très-riche.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 Jésus, voyant qu'il était devenu fort triste, se mit à dire: «Qu'il est difficile à ceux qui possèdent les richesses d'entrer dans le royaume de Dieu!
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 Car il est plus aisé qu'un chameau passe par un trou d'aiguille, qu'il ne l'est à un riche d'entrer dans le royaume de Dieu.»
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 Ceux qui l'écoutaient dirent: «Et qui peut être sauvé?»
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 Jésus repartit: «Ce qui est impossible aux hommes est possible à Dieu.»
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 — «Pour nous, dit Pierre, tu le vois, nous avons quitté nos propres affaires pour te suivre.»
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 Jésus leur dit: «En vérité, je vous le dis, personne ne quittera maison, ou femme, ou frères, ou parents, ou enfants pour le royaume de Dieu,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 Jésus prit les Douze près de lui, et leur dit: «Voici que nous montons à Jérusalem, et tout ce que les prophètes ont dit du Fils de l'homme va s'accomplir:
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 on le livrera aux Gentils, on le bafouera, on l'outragera, on crachera sur lui,
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 et, après l'avoir battu de verges, on le mettra à mort; et, le troisième jour, il ressuscitera.»
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Mais ils n'entendirent rien à tout cela: cette parole était complètement obscure pour eux, et ils ne comprenaient pas ce qu'il leur disait.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 Comme il approchait de Jéricho, un aveugle qui était assis au bord de la route, pour mendier,
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 entendit la foule passer, et demanda ce que c'était.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 On lui dit: «C'est Jésus de Nazareth qui passe; »
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 et il cria: «Jésus, fils de David, aie pitié de moi.»
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 Ceux qui marchaient en tête, le reprenaient pour lui imposer silence, mais il criait encore plus fort: «Fils de David, aie pitié de moi.»
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 Jésus s'étant arrêté, ordonna qu'on le lui amenât, et quand l'aveugle se fut approché, il lui demanda:
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 «Que veux-tu que je fasse pour toi?» — «Seigneur, dit-il, que je recouvre la vue.»
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 Et Jésus lui dit: «Recouvre la vue, ta foi t'a guéri.»
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 A l'instant il recouvra la vue; et il suivit Jésus en glorifiant Dieu. Tout le peuple témoin de cette guérison, se mit à louer Dieu.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
