Luc 14

1 Un jour de sabbat, Jésus entra dans la maison d'un des principaux pharisiens pour y manger; et on l'observait.

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

2 Comme il se trouvait avoir devant lui un homme hydropique,

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

3 il prit la parole, et s'adressant aux docteurs de la Loi et aux pharisiens, il leur dit: «Est-il permis, oui ou non, de guérir au jour du sabbat?»

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

4 Ils gardèrent le silence. Alors Jésus saisissant l'hydropique, le guérit, et le renvoya.

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

5 Puis, prenant la parole, il dit: «Qui de vous, si son fils ou son boeuf vient à tomber dans un puits, ne l'en retire aussitôt, le jour du sabbat?»

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

6 Et ils ne surent que lui répondre.

И не можаха да отговорят на това.

7 Ayant remarqué que les conviés choisissaient les premières places, il leur adressa cette comparaison:

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

8 «Quand on t'invitera à des noces, ne prends pas la première place, de peur qu'il ne se trouve parmi les invités un homme plus considéré que toi,

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

9 et que celui qui vous aura invités, l'un et l'autre, ne te dise: «Cède-lui la place, » car alors tu auras la confusion d'aller occuper la dernière place.

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

10 Mais, lorsqu'on t'invite, va te mettre à la dernière place, et, quand celui qui t'a invité viendra, il te dira: «Cher ami, monte plus haut; » alors ce sera pour toi un honneur aux yeux des autres convives.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

11 Car quiconque s'élève, sera abaissé; et quiconque s'abaisse, sera élevé.»

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

12 Il disait aussi à celui qui l'avait invité: «Quand tu donnes à dîner ou à souper, n'invite ni tes amis, ni tes frères, ni tes parents, ni tes voisins riches, de peur qu'ils ne t'invitent aussi a leur tour et ne te rendent la pareille.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

13 Mais, quand tu donnes un repas, invite les pauvres, les estropiés, les boiteux, les aveugles,

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

14 et tu seras heureux de ce qu'ils ne peuvent te le rendre: cela te sera rendu à la résurrection des justes.»

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

15 Un des convives, qui avait entendu ces recommandations, lui dit: «Heureux celui qui sera a table dans le royaume de Dieu!»

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

16 Jésus lui dit: «Un homme donna un grand souper, et y convia beaucoup de monde.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

17 A l'heure du souper, il envoya son serviteur dire aux invités: «Venez, car tout est prêt.»

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

18 Et ils se mirent à s'excuser tout d'une voix. Le premier lui dit: «J'ai acheté un champ, et je suis forcé de sortir pour le voir; je te prie de m'excuser.»

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

19 Un autre dit: «J'ai acheté cinq paires de boeufs, et je vais les essayer; je te prie de m'excuser.»

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

20 Un autre dit: «Je viens de me marier, ainsi je n'y puis aller.»

А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

21 Le serviteur étant de retour, rapporta ces refus à son maître. Alors le maître de la maison, irrité, dit à son serviteur: «Va vite dans les places et dans les rues de la ville, et amène ici les pauvres, les estropiés, les aveugles, les boiteux.»

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

22 Le serviteur de retour, dit: «Maître, tes ordres ont été exécutés, et il y a encore de la place.»

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

23 Et le maître dit à son serviteur: «Va dans les chemins et le long des haies, et presse les gens d'entrer, afin que ma maison soit pleine;

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

24 car je vous déclare qu'aucun de ceux qui avaient été conviés, ne goûtera de mon souper.»

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

25 Comme une foule considérable cheminait avec Jésus, il se retourna, et lui dit:

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

26 «Si quelqu'un vient à moi, et ne hait pas son père, sa mère, sa femme, ses enfants, ses frères et ses soeurs, bien plus, s'il ne hait pas sa propre vie, il ne peut être mon disciple;

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

27 et quiconque ne porte pas sa croix et ne me suit pas, ne peut être mon disciple.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28 Car quel est celui d'entre vous, qui, voulant bâtir une tour, ne s'asseye premièrement pour calculer la dépense, et pour voir s'il a de quoi en venir à bout?

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

29 de peur qu'après avoir posé les fondements de l'édifice, il ne puisse l'achever, et que tous ceux qui le verront ne se mettent à se moquer de lui,

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

30 et à dire: «Cet homme a commencé à bâtir, et il n'a pu achever.»

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

31 Ou bien, quel est le roi, qui, étant sur le point d'aller livrer bataille à un autre roi, ne s'asseye premièrement pour délibérer, et pour voir s'il peut, avec dix mille hommes, marcher à la rencontre d'un ennemi qui s'avance contre lui avec vingt mille?

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

32 Autrement, pendant que celui-ci est encore éloigné, il lui envoie une ambassade pour négocier la paix.

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

33 De même, quiconque d'entre vous ne renonce pas à tout ce qu'il possède, ne peut être mon disciple.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

34 C'est donc une bonne chose que le sel; mais si le sel aussi devient insipide, avec quoi lui donnera-t-on de la saveur?

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

35 Il n'est bon ni pour la terre ni pour le fumier: on le jette dehors. Que celui qui a des oreilles pour entendre, entende.»

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!