Ecclésiaste 3
1 A toute chose sa saison, et à toute affaire sous les cieux, son temps.
Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
2 Il y a un temps de naître, et un temps de mourir; un temps de planter, et un temps d'arracher ce qui est planté;
Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3 Un temps de tuer, et un temps de guérir; un temps de démolir, et un temps de bâtir;
Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
4 Un temps de pleurer, et un temps de rire; un temps de lamenter, et un temps de sauter [de joie];
Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
5 Un temps de jeter des pierres, et un temps de les ramasser; un temps d'embrasser, et un temps de s'éloigner des embrassements;
Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
6 Un temps de chercher, et un temps de laisser perdre; un temps de garder, et un temps de rejeter;
Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
7 Un temps de déchirer, et un temps de coudre; un temps de se taire, et un temps de parler;
Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
8 Un temps d'aimer, et un temps de haïr; un temps de guerre, et un temps de paix.
Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
9 Quel avantage a celui qui travaille, de ce en quoi il se travaille?
Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
10 J'ai considéré cette occupation que Dieu a donnée aux hommes pour s'y appliquer.
Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
11 Il a fait que toutes choses sont belles en leur temps; aussi a-t-il mis le monde en leur cœur, sans toutefois que l'homme puisse comprendre d'un bout à l'autre l'œuvre que Dieu a faite.
Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
12 C'est pourquoi j'ai connu qu'il n'y a rien de meilleur aux hommes, que de se réjouir, et de bien faire pendant leur vie.
Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
13 Et même, que chacun mange et boive, et qu'il jouisse du bien de tout son travail, c'est un don de Dieu.
И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
14 J'ai connu que quoi que Dieu fasse, c'est toujours lui-même, on ne saurait qu'y ajouter, ni qu'en diminuer; et Dieu le fait afin qu'on le craigne.
Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
15 Ce qui a été, est maintenant; et ce qui doit être, a déjà été; et Dieu rappelle ce qui est passé.
Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
16 J'ai encore vu sous le soleil, qu'au lieu établi pour juger, il y a de la méchanceté; et qu'au lieu établi pour faire justice, il y a aussi de la méchanceté.
Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
17 [Et] j'ai dit en mon cœur: Dieu jugera le juste et l'injuste; car il y a là un temps pour toute chose, et sur toute œuvre.
Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 J'ai pensé en mon cœur sur l'état des hommes, que Dieu les en éclaircirait, et qu'ils verraient qu'ils ne sont que des bêtes.
Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
19 Car l'accident qui arrive aux hommes, et l'accident qui arrive aux bêtes est un même accident: telle qu'est la mort de l'un, telle est la mort de l'autre; et ils ont tous un même souffle, et l'homme n'a point d'avantage sur la bête; car tout est vanité.
Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
20 Tout va en un même lieu; tout a été fait de la poudre, et tout retourne en la poudre.
Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Qui est-ce qui connaît que le souffle des hommes monte en haut, et que le souffle de la bête descend en bas en terre?
Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
22 J'ai donc connu qu'il n'y a rien de meilleur à l'homme que de se réjouir en ce qu'il fait; parce que c'est là sa portion; car qui est-ce qui le ramènera pour voir ce qui sera après lui?
Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
