Job 9

1 Job prit la parole et dit:

А Иов в отговор рече:

2 Je sais bien qu’il en est ainsi; Comment l’homme serait-il juste devant Dieu?

Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 S’il voulait contester avec lui, Sur mille choses il ne pourrait répondre à une seule.

Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда.

4 A lui la sagesse et la toute-puissance: Qui lui résisterait impunément?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?

5 Il transporte soudain les montagnes, Il les renverse dans sa colère.

Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.

6 Il secoue la terre sur sa base, Et ses colonnes sont ébranlées.

Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят.

7 Il commande au soleil, et le soleil ne paraît pas; Il met un sceau sur les étoiles.

Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.

8 Seul, il étend les cieux, Il marche sur les hauteurs de la mer.

Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.

9 Il a créé la Grande Ourse, l’Orion et les Pléiades, Et les étoiles des régions australes.

Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства на юг.

10 Il fait des choses grandes et insondables, Des merveilles sans nombre.

Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.

11 Voici, il passe près de moi, et je ne le vois pas, Il s’en va, et je ne l’aperçois pas.

Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;

12 S’il enlève, qui s’y opposera? Qui lui dira: Que fais-tu?

Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?

13 Dieu ne retire point sa colère; Sous lui s’inclinent les appuis de l’orgueil.

Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!

14 Et moi, comment lui répondre? Quelles paroles choisir?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 Quand je serais juste, je ne répondrais pas; Je ne puis qu’implorer mon juge.

Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

16 Et quand il m’exaucerait, si je l’invoque, Je ne croirais pas qu’il eût écouté ma voix,

Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 Lui qui m’assaille comme par une tempête, Qui multiplie sans raison mes blessures,

Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.

18 Qui ne me laisse pas respirer, Qui me rassasie d’amertume.

Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.

19 Recourir à la force? Il est tout-puissant. A la justice? Qui me fera comparaître?

Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя?

20 Suis-je juste, ma bouche me condamnera; Suis-je innocent, il me déclarera coupable.

Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 Innocent! Je le suis; mais je ne tiens pas à la vie, Je méprise mon existence.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.

22 Qu’importe après tout? Car, j’ose le dire, Il détruit l’innocent comme le coupable.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,

23 Si du moins le fléau donnait soudain la mort!… Mais il se rit des épreuves de l’innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 La terre est livrée aux mains de l’impie; Il voile la face des juges. Si ce n’est pas lui, qui est-ce donc?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това?

25 Mes jours sont plus rapides qu’un courrier; Ils fuient sans avoir vu le bonheur;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;

26 Ils passent comme les navires de jonc, Comme l’aigle qui fond sur sa proie.

Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.

27 Si je dis: Je veux oublier mes souffrances, Laisser ma tristesse, reprendre courage,

Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша.

28 Je suis effrayé de toutes mes douleurs. Je sais que tu ne me tiendras pas pour innocent.

В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 Je serai jugé coupable; Pourquoi me fatiguer en vain?

Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?

30 Quand je me laverais dans la neige, Quand je purifierais mes mains avec du savon,

Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,

31 Tu me plongerais dans la fange, Et mes vêtements m’auraient en horreur.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 Il n’est pas un homme comme moi, pour que je lui réponde, Pour que nous allions ensemble en justice.

Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.

33 Il n’y a pas entre nous d’arbitre, Qui pose sa main sur nous deux.

Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни,

34 Qu’il retire sa verge de dessus moi, Que ses terreurs ne me troublent plus;

Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.

35 Alors je parlerai et je ne le craindrai pas. Autrement, je ne suis point à moi-même.

Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.