2 Samuel 22
1 Et David adressa à l’Éternel les paroles de ce cantique, le jour où l’Éternel l’eut délivré de la main de tous ses ennemis et de la main de Saül.
Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
2 Et il dit: L’Éternel est mon rocher et mon lieu fort, et celui qui me délivre.
и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
3 Dieu est mon rocher, je me confierai en lui, mon bouclier et la corne de mon salut, ma haute retraite et mon refuge. Mon Sauveur, tu me sauveras de la violence!
Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
4 Je crierai à l’Éternel, qui est digne d’être loué, et je serai sauvé de mes ennemis.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
5 Car les vagues de la mort m’ont environné, les torrents de Bélial m’ont fait peur;
Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
7 Dans ma détresse, j’ai invoqué l’Éternel, et j’ai appelé mon Dieu, et, de son temple, il a entendu ma voix, et mon cri est [parvenu] à ses oreilles.
В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
8 Alors la terre fut ébranlée et trembla; les fondements des cieux furent secoués et furent ébranlés, parce qu’il était irrité.
Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
9 Une fumée montait de ses narines, et un feu sortant de sa bouche dévorait; des charbons en jaillissaient embrasés.
Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
10 Et il abaissa les cieux, et descendit; et il y avait une obscurité profonde sous ses pieds.
Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
11 Et il était monté sur un chérubin, et volait, et il parut sur les ailes du vent.
Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
12 Et il mit autour de lui les ténèbres pour tente, des amas d’eaux, d’épaisses nuées de l’air.
Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
13 De la splendeur qui était devant lui jaillissaient, embrasés, des charbons de feu.
От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
14 L’Éternel tonna des cieux, et le Très-haut fit retentir sa voix.
Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
15 Et il tira des flèches et dispersa [mes ennemis]; [il lança] l’éclair, et les mit en déroute.
И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
16 Alors les lits de la mer parurent, les fondements du monde furent mis à découvert, quand l’Éternel les tançait par le souffle du vent de ses narines.
Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
17 D’en haut, il étendit [sa main], il me prit, il me tira des grandes eaux;
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
18 Il me délivra de mon puissant ennemi, de ceux qui me haïssaient; car ils étaient plus forts que moi.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
19 Ils m’avaient surpris au jour de ma calamité, mais l’Éternel fut mon appui.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
20 Et il me fit sortir au large, il me délivra, parce qu’il prenait son plaisir en moi.
И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
21 L’Éternel m’a récompensé selon ma justice, il m’a rendu selon la pureté de mes mains;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
22 Car j’ai gardé les voies de l’Éternel, et je ne me suis point méchamment détourné de mon Dieu;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
23 Car toutes ses ordonnances ont été devant moi; et de ses statuts, je ne me suis pas écarté;
Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
24 Et j’ai été parfait envers lui, et je me suis gardé de mon iniquité.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
25 Et l’Éternel m’a rendu selon ma justice, selon ma pureté devant ses yeux.
Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
26 Avec celui qui use de grâce, tu uses de grâce; avec l’homme parfait, tu te montres parfait;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
27 Avec celui qui est pur, tu te montres pur; et avec le pervers, tu es roide.
Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
28 Et tu sauveras le peuple affligé, et tes yeux sont sur les hautains, [et] tu les abaisses.
Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
29 Car toi, Éternel! tu es ma lampe; et l’Éternel fait resplendir mes ténèbres.
Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
30 Car, par toi, je courrai au travers d’une troupe; par mon Dieu, je franchirai une muraille.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
31 Quant à Dieu, sa voie est parfaite; la parole de l’Éternel est affinée; il est un bouclier à tous ceux qui se confient en lui.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
32 Car qui est Dieu, hormis l’Éternel? et qui est un rocher, hormis notre Dieu?
Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
33 Dieu est ma puissante forteresse, et il aplanit parfaitement ma voie.
Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
34 Il rend mes pieds pareils à ceux des biches, et me fait tenir debout sur mes lieux élevés.
Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
35 Il enseigne mes mains à combattre; et mes bras bandent un arc d’airain.
Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
36 Et tu m’as donné le bouclier de ton salut, et ta débonnaireté m’a agrandi.
Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
37 Tu as mis au large mes pas sous moi, et les chevilles de mes pieds n’ont pas chancelé.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
38 J’ai poursuivi mes ennemis, et je les ai détruits; et je ne m’en suis pas retourné que je ne les aie consumés.
Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
39 Et je les ai consumés, je les ai transpercés, et ils ne se sont pas relevés, mais ils sont tombés sous mes pieds.
Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
40 Et tu m’as ceint de force pour le combat; tu as courbé sous moi ceux qui s’élevaient contre moi.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
41 Et tu as fait que mes ennemis m’ont tourné le dos; et ceux qui me haïssaient, je les ai détruits.
Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
42 Ils regardaient, et il n’y avait point de sauveur; [ils regardaient] vers l’Éternel, et il ne leur a pas répondu.
Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
43 Et je les ai brisés menu comme la poussière de la terre; comme la boue des rues, je les ai écrasés, je les ai foulés.
Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
44 Et tu m’as délivré des débats de mon peuple; tu m’as gardé pour être le chef des nations; un peuple que je ne connaissais pas me servira.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
45 Les fils de l’étranger se sont soumis à moi en dissimulant; dès qu’ils ont entendu de leur oreille, ils m’ont obéi.
Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
46 Les fils de l’étranger ont dépéri, et ils sont sortis en tremblant de leurs lieux cachés.
Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
47 L’Éternel est vivant; et que mon Rocher soit béni! Et que Dieu, le rocher de mon salut, soit exalté,
Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
48 Le Dieu qui m’a donné des vengeances, et qui a amené les peuples sous moi,
Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
49 Et qui m’a fait sortir du milieu de mes ennemis. Tu m’as élevé au-dessus de ceux qui s’élèvent contre moi, tu m’as délivré de l’homme violent.
И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
50 C’est pourquoi, Éternel! je te célébrerai parmi les nations, et je chanterai des cantiques à [la gloire de] ton nom.
Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
51 [C’est lui] qui a donné de grandes délivrances à son roi, et qui use de bonté envers son oint, envers David, et envers sa semence, à toujours.
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
