Luc 18
1 Il leur adressa encore une parabole, pour montrer qu’il faut prier toujours et sans se lasser.
Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
2 Il dit: « Il y avait dans une ville un juge qui ne craignait pas Dieu, et ne se souciait pas des hommes.
О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
3 Il y avait aussi dans cette ville une veuve qui venait à lui, disant: Fais-moi justice de mon adversaire.
В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
4 Et pendant longtemps il ne le voulut point; mais ensuite il dit en lui-même: Encore que je ne craigne pas Dieu et ne me soucie pas des hommes,
Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
5 cependant, parce que cette veuve m’importune, je lui ferai justice, afin qu’elle ne vienne pas sans cesse me tourmenter. —
пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
6 Entendez, ajouta le Seigneur, ce que dit ce juge inique.
И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
7 Et Dieu ne ferait pas justice à ses élus qui crient à lui nuit et jour, et il tarderait à leur égard?
А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
8 Je vous le dis, il leur fera bientôt justice. Seulement, quand le Fils de l’homme viendra, trouvera-t-il la foi sur terre? »
Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
9 Il dit encore cette parabole en vue de quelques gens persuadés de leur propre perfection, et pleins de mépris pour les autres:
И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
10 « Deux hommes montèrent au temple pour prier; l’un était Pharisien, l’autre publicain.
Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
11 Le Pharisien, debout, priait ainsi en lui-même: O Dieu, je te rends grâces de ce que je ne suis pas comme le reste des hommes, qui sont voleurs, injustes et adultères, ni encore comme ce publicain.
Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
12 Je jeûne deux fois la semaine; je paie la dîme de tous mes revenus.
Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
13 Le publicain, se tenant à distance, ne voulait pas même lever les yeux au ciel; mais il frappait sa poitrine en disant: O Dieu, ayez pitié de moi qui suis un pécheur!
А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
14 Je vous le dis, celui-ci descendit justifié dans sa maison, plutôt que celui-là; car quiconque s’élève sera abaissé, et quiconque s’abaisse sera élevé. »
Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
15 Des personnes lui apportaient aussi leurs petits enfants pour qu’il les touchât; ce que voyant, ses disciples les réprimandèrent.
Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
16 Mais Jésus appela ces enfants et dit: « Laissez les petits enfants venir à moi, et ne les empêchez pas; car le royaume de Dieu est à ceux qui leur ressemblent.
Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
17 En vérité, je vous le dis, quiconque ne recevra pas le royaume de Dieu comme un petit enfant, n’y entrera point. »
Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18 Alors un chef lui demanda: « Bon Maître, que dois-je faire pour obtenir la vie éternelle? » (aiōnios g166)
И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
19 Jésus lui dit: « Pourquoi m’appelles-tu bon? Il n’y a de bon que Dieu seul.
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
20 Tu connais les commandements: Ne commets pas l’adultère; ne tue pas; ne dérobe pas; ne porte pas de faux témoignage; honore ton père et ta mère. »
Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
21 Il répondit: « J’ai observé tout cela depuis ma jeunesse. »
а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
22 Ayant entendu cette réponse, Jésus lui dit: « Une chose te manque encore: vends tout ce que tu as, distribue-le aux pauvres, et tu auras un trésor dans le ciel; puis viens, et suis-moi. »
Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
23 Mais lui, ayant entendu ces paroles, devint triste, parce qu’il était fort riche.
Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
24 Voyant qu’il était devenu triste, Jésus dit: « Qu’il est difficile à ceux qui possèdent la richesse d’entrer dans le royaume de Dieu!
И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
25 Il est, en effet, plus aisé qu’un chameau passe par le trou d’une aiguille, qu’il ne l’est à un riche d’entrer dans le royaume de Dieu. »
Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 Ceux qui l’écoutaient dirent: « Qui peut donc être sauvé? »
А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
27 Il répondit: « Ce qui est impossible aux hommes est possible à Dieu. »
А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
28 Pierre dit alors: « Vois, nous avons tout quitté et t’avons suivi. »
А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
29 Il leur dit: « Je vous le dis, en vérité, nul n’aura quitté sa maison, ou ses parents, ou ses frères, ou son épouse, ou ses enfants, à cause du royaume de Dieu,
А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
31 Ensuite Jésus prit à part les Douze, et leur dit: « Voici que nous montons à Jérusalem, et que va s’accomplir tout ce que les prophètes ont écrit du Fils de l’homme.
И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
32 Il sera livré aux Gentils, et moqué, et injurié, et couvert de crachats;
Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
33 et après l’avoir flagellé, on le mettra à mort et il ressuscitera le troisième jour. »
и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
34 Mais ils ne comprirent rien à cela; c’était pour eux un langage caché, dont ils ne saisissaient pas le sens.
Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
35 Comme Jésus approchait de Jéricho, il arriva qu’un aveugle était assis sur le bord du chemin, demandant l’aumône.
А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
36 Entendant passer beaucoup de gens, il demanda ce que c’était.
И като чу, че минава народ, попита какво е това.
37 On lui dit: « C’est Jésus de Nazareth qui passe. »
И казаха му, че Исус назарянинът минава.
38 Aussitôt il s’écria: « Jésus, fils de David, ayez pitié de moi! »
Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
39 Ceux qui marchaient devant le réprimandaient pour le faire taire; mais il criait beaucoup plus fort: « Fils de David, ayez pitié de moi! »
А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
40 Alors Jésus s’arrêtant, commanda qu’on le lui amenât, et quand l’aveugle se fut approché, il lui demanda:
И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
41 « Que veux-tu que je te fasse? » Il dit: « Que je voie. »
Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
42 Et Jésus lui dit: « Vois! ta foi t’a sauvé. »
Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43 A l’instant il vit, et il le suivait en glorifiant Dieu. Et tout le peuple, voyant cela, donna louange à Dieu.
И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.
