Luuka 6
1 Ühel hingamispäeval, kui Jeesus läks läbi viljapõldude, hakkasid tema jüngrid viljapäid korjama, hõõrusid neid käte vahel ja sõid teri.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 Mõned variserid küsisid temalt: „Miks te teete seda, mida ei ole hingamispäeval lubatud teha?“
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 Jeesus vastas: „Kas te ei ole lugenud, mida tegi Taavet, kui tal ja tema meestel kõht tühi oli?
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 Kuidas nad läksid Jumala kotta ja võtsid pühitsetud leiba? Ta sõi seda ja andis ka oma meestele. See ei olnud samuti lubatud. Pühitsetud leib on üksnes preestrite jaoks.“
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 Siis ütles ta neile: „Inimese Poeg on hingamispäeva Issand.“
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 Ühel teisel hingamispäeval läks ta sünagoogi õpetama. Seal oli üks mees, kelle parem käsi oli vigane.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 Vaimulikud õpetajad ja variserid jälgisid Jeesust teraselt, et näha, kas ta teeb hingamispäeval terveks. Nad tahtsid leida midagi, milles teda süüdistada.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 Kuid Jeesus teadis, mida nad mõtlesid. Ta ütles vigase käega mehele: „Tõuse püsti ja seisa siia kõigi ette.“Mees tõusis ja jäi seisma.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Seejärel pöördus Jeesus nende poole ja ütles: „Ma küsin teilt midagi. Kas on seaduspärane teha hingamispäeval head või halba? Elu päästa või seda hävitada?“
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 Ta vaatas kõiki, kes olid seal tema ümber. Siis ütles ta mehele: „Siruta käsi välja.“Mees tegi seda ja tema käsi sai nagu uueks.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 Aga nad said maruvihaseks ning hakkasid arutama, mida nad saaksid Jeesusega teha.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 Ühel päeval üsna varsti pärast seda läks Jeesus üles mäele palvetama. Ta jäi sinna kogu ööks ja palvetas Jumala poole.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 Kui saabus hommik, kutsus ta kokku oma jüngrid ja valis neist välja kaksteist. Need on apostlite nimed:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 Siimon (keda Jeesus hüüdis ka Peetruseks), tema vend Andreas, Jaakobus, Johannes, Filippus, Bartolomeus,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matteus, Toomas, Alfeuse poeg Jaakobus, revolutsionäär Siimon,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Jaakobuse poeg Juudas ja Juudas Iskariot (kellest sai äraandja).
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 Jeesus läks koos nendega mäelt alla ja peatus kohas, kus oli veidi tasast maad. Sinna oli kogunenud rahvahulk tema jüngritest ja paljudest teistest inimestest kogu Juudamaalt, Jeruusalemmast ning mere äärest Tüürosest ja Siidonist, et teda kuulata ja oma haigustest terveks saada.
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 Need, keda vaevasid kurjad vaimud, said ka terveks.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 Kõik rahva hulgast üritasid teda puudutada, sest temast lähtus vägi ja tervendas nad kõik.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 Oma jüngreid vaadates ütles Jeesus neile:
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 „Kui õnnelikud olete teie, kes olete vaesed, sest Jumala riik on teie päralt! Kui õnnelikud olete teie, kellel praegu on nälg, sest te saate süüa nii palju kui vaja! Kui õnnelikud olete teie, kes te praegu nutate, sest te saate naerda!
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Kui õnnelikud te olete, kui inimesed teid vihkavad, teid kõrvale jätavad, solvavad ja teie nimega kurja vannuvad minu, inimese Poja pärast.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Kui tuleb see päev, olge õnnelikud. Hüpake rõõmust, sest suur on teie tasu taevas. Ärge unustage, et nende esiisad kohtlesid prohveteid täpselt samamoodi.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 Aga kui kurvad olete teie, kes olete rikkad, sest te olete oma tasu juba kätte saanud!
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Kui kurvad olete teie, kel praegu on kõht täis, sest te hakkate nälga tundma! Kui kurvad olete teie, kes te praegu naerate, sest te hakkate leinama ja nutma!
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Kui kurvad olete teie, kui kõik teid ülistavad! Ärge unustage, et teie esiisad ülistasid valeprohveteid täpselt samamoodi.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 Aga ma ütlen teile, kes te kuulate: armastage oma vaenlasi. Tehke head neile, kes teid vihkavad.
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 Õnnistage neid, kes teid neavad. Palvetage nende eest, kes teid halvasti kohtlevad.
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 Kui keegi lööb sind ühe põse peale, pööra ette teine põsk. Kui keegi võtab su kuue, siis ära takista tal ka sinu särki võtta.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 Anna igaühele, kes sinult küsib. Kui keegi võtab sinult midagi, ära küsi seda tagasi.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 Tehke teistele seda, mida soovite, et nad teile teeksid.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 Kui armastate neid, kes teid armastavad, miks peaksite selle eest mingit tunnustust saama? Isegi patused armastavad neid, kes neid armastavad.
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 Kui teete head neile, kes teile head teevad, miks oleksite siis mingit tunnustust väärt? Patused teevad samamoodi.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 Kui laenate raha ja ootate, et see tagasi makstakse, siis miks oleksite selle eest tunnustust väärt? Ka patused laenavad teistele patustele ja ootavad, et laenatu tagasi makstakse.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 Ei, armastage oma vaenlasi, tehke neile head ja laenake ilma tagasimaksmist ootamata. Siis saate suure tasu ja te olete Kõigekõrgema Jumala lapsed, sest tema on tänamatute ja õelatega lahke.
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 Olge kaastundlikud, nagu teie Isa on kaastundlik.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Ärge mõistke kohut, siis ei mõisteta ka teie üle kohut; ärge mõistke hukka, siis ei mõisteta ka teid hukka; andke andeks, siis antakse ka teile andeks;
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 andke, siis antakse teile heldelt tagasi. Kui teile antavat välja mõõdetakse, siis surutakse see kokku, et saaks rohkem lisada, nii et see voolab üle ääre ja pudeneb teile sülle! Sest see, kui palju te annate, määrab ära, kui palju te saate.“
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 Seejärel illustreeris ta mõtet: „Kas pime inimene saab teist juhtida? Kas nad mõlemad ei kukuks auku?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 Kas õpilased teavad rohkem kui õpetaja? Ainult siis, kui nad on kõik ära õppinud, siis on nad nagu nende õpetaja.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 Miks sa oled nii mures pinnu pärast oma venna silmas, kui sa isegi ei märka palki omaenda silmas?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 Kuidas sa saad öelda oma vennale: „Vend, luba ma võtan su silmast pinnu välja“, kui sa isegi ei näe palki, mis on su enda silmas? Silmakirjatseja! Võta kõigepealt oma silmast palk välja ja siis suudad piisavalt hästi näha, et oma venna silmast pind välja võtta.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 Hea puu ei anna halba vilja ega halb puu head vilja.
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 Puu tunneb ära tema viljast. Viigimarju ei nopita kibuvitsapõõsast ega viinamarju murakapõõsast.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 Head inimesed toovad välja head sellest heast, mida nad väärtuslikuks peavad ja on endas talletanud. Halvad inimesed toovad välja halba sellest halvast, mida nad on endas talletanud. See, mis täidab mõtteid, pudeneb sõnades välja.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 Miks te siis vaevute hüüdma mind „Issand, Issand“, kui te ei tee seda, mida ma ütlen?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Ma toon teile näite inimesest, kes tuleb minu juurde, kuulab mu õpetusi ja järgib neid.
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 See inimene on nagu maja ehitav mees. Ta kaevab sügavale ja rajab vundamendi kõvale kaljule. Kui jõgi tungib üle kallaste ja tulvavesi paiskub vastu maja, siis maja ei saa kahju, sest on nii hästi ehitatud.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 Inimene, kes mind kuuleb, aga ei tee, mida ma ütlen, on nagu mees, kes ehitab ilma vundamendita maja. Kui tulvavesi paiskub maja vastu, variseb see silmapilkselt kokku − see hävib täielikult.“
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
