Luke 6
1 And it came to pass, on the second-first sabbath, as he is going through the corn fields, that his disciples were plucking the ears, and were eating, rubbing with the hands,
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 and certain of the Pharisees said to them, 'Why do ye that which is not lawful to do on the sabbaths?'
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 And Jesus answering said unto them, 'Did ye not read even this that David did, when he hungered, himself and those who are with him,
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 how he went into the house of God, and the loaves of the presentation did take, and did eat, and gave also to those with him, which it is not lawful to eat, except only to the priests?'
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 and he said to them, — 'The Son of Man is lord also of the sabbath.'
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass also, on another sabbath, that he goeth into the synagogue, and teacheth, and there was there a man, and his right hand was withered,
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 and the scribes and the Pharisees were watching him, if on the sabbath he will heal, that they might find an accusation against him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 And he himself had known their reasonings, and said to the man having the withered hand, 'Rise, and stand in the midst;' and he having risen, stood.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then said Jesus unto them, 'I will question you something: Is it lawful on the sabbaths to do good, or to do evil? life to save or to kill?'
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And having looked round on them all, he said to the man, 'Stretch forth thy hand;' and he did so, and his hand was restored whole as the other;
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 and they were filled with madness, and were speaking with one another what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 And it came to pass in those days, he went forth to the mountain to pray, and was passing the night in the prayer of God,
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 and when it became day, he called near his disciples, and having chosen from them twelve, whom also he named apostles,
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 (Simon, whom also he named Peter, and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James of Alphaeus, and Simon called Zelotes,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 Judas of James, and Judas Iscariot, who also became betrayer; )
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 and having come down with them, he stood upon a level spot, and a crowd of his disciples, and a great multitude of the people from all Judea, and Jerusalem, and the maritime Tyre and Sidon, who came to hear him, and to be healed of their sicknesses,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 and those harassed by unclean spirits, and they were healed,
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 and all the multitude were seeking to touch him, because power from him was going forth, and he was healing all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And he, having lifted up his eyes to his disciples, said: 'Happy the poor — because yours is the reign of God.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 'Happy those hungering now — because ye shall be filled. 'Happy those weeping now — because ye shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 'Happy are ye when men shall hate you, and when they shall separate you, and shall reproach, and shall cast forth your name as evil, for the Son of Man's sake —
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 rejoice in that day, and leap, for lo, your reward [is] great in the heaven, for according to these things were their fathers doing to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 'But woe to you — the rich, because ye have got your comfort.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 'Woe to you who have been filled — because ye shall hunger. 'Woe to you who are laughing now — because ye shall mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 'Woe to you when all men shall speak well of you — for according to these things were their fathers doing to false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 'But I say to you who are hearing, Love your enemies, do good to those hating you,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless those cursing you, and pray for those accusing you falsely;
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 and to him smiting thee upon the cheek, give also the other, and from him taking away from thee the mantle, also the coat thou mayest not keep back.
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 'And to every one who is asking of thee, be giving; and from him who is taking away thy goods, be not asking again;
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 and as ye wish that men may do to you, do ye also to them in like manner;
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 and — if ye love those loving you, what grace have ye? for also the sinful love those loving them;
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 and if ye do good to those doing good to you, what grace have ye? for also the sinful do the same;
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 and if ye lend [to those] of whom ye hope to receive back, what grace have ye? for also the sinful lend to sinners — that they may receive again as much.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 'But love your enemies, and do good, and lend, hoping for nothing again, and your reward will be great, and ye shall be sons of the Highest, because He is kind unto the ungracious and evil;
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 be ye therefore merciful, as also your Father is merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 'And judge not, and ye may not be judged; condemn not, and ye may not be condemned; release, and ye shall be released.
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 'Give, and it shall be given to you; good measure, pressed, and shaken, and running over, they shall give into your bosom; for with that measure with which ye measure, it shall be measured to you again.'
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And he spake a simile to them, 'Is blind able to lead blind? shall they not both fall into a pit?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 A disciple is not above his teacher, but every one perfected shall be as his teacher.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 'And why dost thou behold the mote that is in thy brother's eye, and the beam that [is] in thine own eye dost not consider?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 or how art thou able to say to thy brother, Brother, suffer, I may take out the mote that [is] in thine eye — thyself the beam in thine own eye not beholding? Hypocrite, take first the beam out of thine own eye, and then thou shalt see clearly to take out the mote that [is] in thy brother's eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 'For there is not a good tree making bad fruit, nor a bad tree making good fruit;
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 for each tree from its own fruit is known, for not from thorns do they gather figs, nor from a bramble do they crop a grape.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 'The good man out of the good treasure of his heart doth bring forth that which [is] good; and the evil man out of the evil treasure of his heart doth bring forth that which [is] evil; for out of the abounding of the heart doth his mouth speak.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 'And why do ye call me, Lord, Lord, and do not what I say?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Every one who is coming unto me, and is hearing my words, and is doing them, I will shew you to whom he is like;
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 he is like to a man building a house, who did dig, and deepen, and laid a foundation upon the rock, and a flood having come, the stream broke forth on that house, and was not able to shake it, for it had been founded upon the rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 'And he who heard and did not, is like to a man having builded a house upon the earth, without a foundation, against which the stream brake forth, and immediately it fell, and the ruin of that house became great.'
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
