Luke 6
1 And it came to pass on the second-sabbath after the first, that as He was passing through the corn-fields, his disciples plucked the ears of corn, and rubbed them in their hands and ate them.
И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2 And some of the pharisees said to them, Why do ye do that which is not lawful to do on the sabbath-days?
О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
3 And Jesus answering them said, Have ye not read what David did, when he himself was hungry and those that were with him? how he went into the house of God,
Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
4 and did take and eat the shew-bread, and gave also to his attendants, which it is not lawful for any to eat but the priests.
как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5 And He said unto them, the Son of man is Lord even of the sabbath.
И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6 And it came to pass also on another sabbath, that He went into a synagogue and taught; and there was a man there, whose right hand was withered.
И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7 And the scribes and pharisees watched Him to see if He would work a cure on the sabbath: that they might find an accusation against Him.
И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
8 But He knew their thoughts, and said to the man that had the withered hand, Rise, and stand in the midst: and he rose up and stood forth.
Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9 Then said Jesus unto them, I will ask you one thing, Is it lawful on the sabbath days to do good, or to do evil? to save life, or to let it be lost?
Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
10 And looking round upon them all, He said to the man, Stretch out thine hand: and he did so, and his hand was made as sound as the other.
И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
11 And they were filled with confusion: and consulted together, what they might do to Jesus.
А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12 And in those days He went out to a mountain to pray, and He continued all night in prayer to God.
През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13 And when it was day, He called his disciples to Him: and chose out twelve from among them, whom He also named his apostles:
И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14 (to wit, Simon called Peter, and Andrew his brother, James and John, Philip and Bartholomew,
Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
15 Matthew and Thomas, James the son of Alpheus, and Simon called Zelotes, and Judas the brother of James,
Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16 and Judas Iscariot, who was the traitor: )
Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
17 and He came down the hill with them, and stood in the plain; with the rest of his disciples, and a great multitude of people from all the parts of Judea, and from Jerusalem, and from the coast of Tyre and Sidon, who came to hear Him and to be healed of their diseases,
И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18 even those that were tormented by impure spirits: and they were healed.
тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19 And all the people endeavoured to touch Him, for there went a divine virtue out of Him, and healed them all.
И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20 And lifting up his eyes on his disciples He said, Blessed are ye though poor; for the kingdom of God is yours.
И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21 Blessed are ye that hunger now; for ye shall be satisfied. Blessed are ye that weep now; for ye shall laugh.
Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22 Blessed are ye when men shall hate you, and reject you, and reproach you, and cast out your name as infamous on account of the Son of man.
Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23 Rejoice in that day, and be exceeding glad; for behold, your reward is great in heaven: for thus did their fathers to the prophets.
възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24 But wo unto you that are rich; for ye have received your consolation.
Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
25 Wo unto you that are full; for ye shall be hungry. Wo unto you that laugh now: for ye shall mourn and weep.
Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
26 Wo unto you when all men speak well of you; for their fathers did the same to the false prophets.
Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27 But I say unto you my hearers, Love your enemies, do good to them that hate you,
Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28 bless them that curse you, and pray for them that abuse you;
благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29 to him that smiteth thee on the one cheek, offer also the other; and let him that taketh away thy cloke, have thy coat too rather than strive with him:
На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30 give to him that asketh thee, and from him that taketh thy goods on loan demand nothing.
Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31 And as ye would that men should do to you, do ye also to them in like manner.
И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32 If ye love only them that love you, what thanks are due to you? for even the wicked love those that love them:
Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33 and if ye do good offices to them that do good to you, what thanks are due to you? for even wicked men do the same.
И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
34 And if ye lend to those from whom ye expect to receive, what thanks are due to you? for sinners also lend to sinners that they may receive an equivalent.
И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35 But do ye love your enemies, and do good, and lend, expecting nothing from it: and your reward shall be great, and ye shall be the sons of the most High; for He is kind even to the ungrateful and the wicked:
Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36 be ye therefore merciful as your heavenly Father also is merciful.
Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37 Judge not, and ye shall not be judged: condemn not, and ye shall not be condemned: forgive, and ye shall be forgiven:
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38 give, and it shall be given unto you; good measure, pressed and shaken down and running over, shall they give into your bosom: for by the same measure, which ye measure with, shall it be measured back again to you.
давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39 And He said to them by way of parable, Can a blind man guide a blind man? will they not both fall into a ditch?
Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40 the learner is not above his teacher, tho' every complete scholar will become as learned as his master.
Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
41 But why dost thou look at the chaff in thy brother's eye, and takest no notice of the beam that is in thine own?
И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42 or how canst thou say to thy brother, Brother let me take out the splinter that is in thine eye, when thou thyself seest not the beam that is in thine own eye? Thou hypocrite, first take out the beam from thine own eye, and then thou wilt see distinctly how to take out the chaff that is in thy brother's eye.
Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43 For that is not a good tree which produceth bad fruit, nor is the tree bad, which produceth good fruit:
Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44 for every tree is known by it's fruit; for men do not gather figs from thorns, nor grapes from a bramble.
Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45 A good man, out of the good treasure of his heart, bringeth forth that which is good; and an evil man, out of the evil treasure of his heart, bringeth forth that which is evil: for out of the abundance of the heart his mouth speaketh.
Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46 But why do ye call me, Lord, Lord, and do not practise what I teach you?
И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
47 Whosoever cometh unto me, and heareth my instructions, and observeth them, I will shew you to whom he is like:
Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48 he is like a man who in building an house digged deep, and laid the foundation upon a rock; and when a flood came, the torrent beat violently against that house, but could not shake it, for it was founded upon a rock.
Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49 But he that heareth and observeth not, is like a man that built an house upon the ground without any foundation, which the flood beat violently upon, and immediately it fell down, and the ruin of that house was great.
А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.
