Luke 20
1 And on one of those days as He was teaching the people in the temple and preaching the gospel, the chief priests and the scribes and elders came upon Him, saying,
О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
2 Tell us by what authority thou dost these things? or who it is that gave thee this authority?
Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
3 And He answered and said unto them, I will also ask you one question, tell me,
И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
4 Was the baptism of John from heaven or from men?
Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
5 And they reasoned among themselves, saying, If we say, From heaven, He will say, Why then did ye not believe him?
А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
6 but if we say, Of men, the people will all stone us: for they are persuaded that John was a prophet.
Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
7 And they answered, they did not know whence it was.
И отговориха, че не знаят от къде беше.
8 And Jesus said unto them, Neither will I tell you by what authority I do these things.
Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
9 Then He began to speak unto the people this parable, A certain man planted a vineyard, and let it out to husbandmen and travelled abroad for a considerable time,
И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
10 and at the fruit-season he sent a servant to the husbandmen that they should give him of the fruit of the vineyard; but the husbandmen beat him and sent him away empty.
И във време [на беритбата] прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
11 And he sent another servant; and they beat him also and abused him, and sent him away empty.
И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
12 And he sent a third; and they wounded him also and drove him out.
Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
13 Then said the lord of the vineyard, What shall I do? I will send my beloved son: perhaps when they see Him they will reverence Him.
Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
14 But when the husbandmen saw Him, they reasoned among themselves, saying, This is the heir, come, let us kill him, that the inheritance may be ours.
Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
15 So they cast him out of the vineyard and killed him. What therefore will the lord of the vineyard do unto them?
Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
16 He will come and destroy these husbandmen, and will give the vineyard to others. And when they heard this they said, God forbid.
Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
17 And He looked upon them and said, What then is this, which is written, The stone which the builders refused, is become the head of the corner?
А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
18 Whosoever falleth on that stone shall be bruised; but on whomsoever it falleth, it will crush him to pieces.
Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
19 And the chief priests and the scribes would have laid hands on Him at that very time, but were afraid of the people: for they perceived that He had spoken this parable against them.
И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20 And they watched Him and sent out spies, pretending to be righteous men, to lay hold of his words, that they might deliver Him up to the power and authority of the governor.
И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
21 And they asked Him, saying, Master, we know that thou speakest and teachest rightly, and acceptest not the person of any, but teachest the way of God in truth:
И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
22 is it lawful for us to give tribute to Cesar, or not?
право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
23 But He perceived their craftiness, and said unto them, Why do ye tempt me?
А Той разбра лукавството им, и рече им:
24 Shew me a penny: whose image and inscription hath it? and they answered, Cesar's.
Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
25 Then said He unto them, Render therefore unto Cesar the things that are Cesar's, and to God the things that are God's.
А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
26 And they could not take hold of his word before the people: and they marvelled at his answer and said no more.
И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
27 And some of the Sadducees (who deny a resurrection) came to Him and asked Him,
Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
28 saying, Moses enjoined us, if any man's brother die, having a wife, and he die childless, that his brother should take his wife, and raise up seed to his brother.
Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
29 Now there were seven brethren: and the first took a wife, and died childless; and the second took the wife, and he died childless;
А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
30 and the third took her;
И вторият и третият я взеха;
31 and in like manner all the seven.
така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
32 And they died and left no children. Last of all the woman also died.
А после умря и жената.
33 Therefore at the resurrection whose wife is she? for all the seven had her to wife.
И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
34 And Jesus answering said unto them, The children of this world marry and are given in marriage. (aiōn g165)
А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват; (aiōn g165)
35 But they who are counted worthy to obtain that world, and the resurrection from the dead, neither marry, nor are given in marriage: (aiōn g165)
а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват. (aiōn g165)
36 for they can die no more, being like the angels: and they are the children of God as being the children of the resurrection.
И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
37 Now that the dead are raised, even Moses shewed at the bush; for he calleth the Lord, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob.
А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
38 And He is not the God of the dead, but of the living; for to Him they are all living.
Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
39 And some of the scribes replied, Master, thou hast indeed said right.
А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
40 And they dared not any more to ask Him any such question.
Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
41 And He said unto them, How do they say, that Christ is the son of David?
И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
42 when David himself saith in the book of Psalms, "The Lord said unto my Lord,
Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: - Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми.
43 Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool."
докле положа враговете Ти за Твое подножие.
44 David therefore calleth Him Lord, and how is He then his son?
И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
45 And He said to his disciples, in the audience of all the people,
И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
46 Beware of the scribes, who affect to walk in long robes, and love salutations in public places, and the chief seats in the Synagogues, and uppermost places at feasts;
Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
47 who devour widows houses, and for a shew of religion make long prayers: these shall receive a heavier sentence.
които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
