Proverbs 22
1 A good name is more desirable than great riches, and loving favor is better than silver and gold.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and the poor have this in common: The LORD is the maker of them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 A prudent man sees danger and hides himself; but the simple pass on, and suffer for it.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The result of humility and the fear of the LORD is wealth, honor, and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thorns and snares are in the path of the wicked; whoever guards his soul stays far from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Train up a child in the way he should go, and when he is old he will not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 The rich rule over the poor. The borrower is servant to the lender.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He who sows wickedness reaps trouble, and the rod of his fury will be destroyed.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 He who has a generous eye will be blessed, for he shares his food with the poor.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Drive out the mocker, and strife will go out; yes, quarrels and insults will stop.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 He who loves purity of heart and speaks gracefully is the king’s friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The LORD’s eyes watch over knowledge, but he frustrates the words of the unfaithful.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 The sluggard says, “There is a lion outside! I will be killed in the streets!”
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 The mouth of an adulteress is a deep pit. He who is under the LORD’s wrath will fall into it.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Folly is bound up in the heart of a child; the rod of discipline drives it far from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Whoever oppresses the poor for his own increase and whoever gives to the rich, both come to poverty.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Turn your ear, and listen to the words of the wise. Apply your heart to my teaching.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For it is a pleasant thing if you keep them within you, if all of them are ready on your lips.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 I teach you today, even you, so that your trust may be in the LORD.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Haven’t I written to you thirty excellent things of counsel and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 To teach you truth, reliable words, to give sound answers to the ones who sent you?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Don’t exploit the poor because he is poor; and don’t crush the needy in court;
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 for the LORD will plead their case, and plunder the life of those who plunder them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Don’t befriend a hot-tempered man. Don’t associate with one who harbors anger,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 lest you learn his ways and ensnare your soul.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Don’t you be one of those who strike hands, of those who are collateral for debts.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 If you don’t have means to pay, why should he take away your bed from under you?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Don’t move the ancient boundary stone which your fathers have set up.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Do you see a man skilled in his work? He will serve kings. He won’t serve obscure men.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
